Професор Тодор Балкански е доктор на филологическите науки, работи в Института по български език към БАН и е автор на повече от 300 научни труда по лексикология, ономастика, езикова култура и езикова археология. Роден е в пазарджишкото село Сарая, завършва университета във Велико Търново и има интереси в областта на археологията, краеведението, арумънската култура. Автор на книги, сред които предизвикалите сериозни полемики “Никола Вапцаров”, “Партизанският терор и Вартоломеевите нощи в Пазарджишкото краище”, “Възродителни движения и възродителни процеси” и др.

Проф. Балкански изпрати до редакцията на в. “Темпо” свои бележки по Енциклопедичния справочник “Чепино А-Я”, излязъл през 2002 г. Голяма част от бележките са свързани с открити от него пропуски, неточности и допълнения към статиите в енциклопедията и те ще бъдат предадени на редакционния екип.
Г-н Тодор Балкански подлага на сериозна критика материалите в “Чепино А-Я”, свързани с поп Методи Драгинов и неговия Летописен разказ - тема, която много пъти е била обект на дебати във Велинград. Ето несъгласията му с авторите на енциклопедичния справочник по реда на статиите:
“Драгиново (87): Версията за поп Методи Драгинов и за неговия Летописен разказ е отречена. Така поднесената информация представя единствено стара позиция преди писанията на Илия Тодоров, Тодор Балкански, Майкъл Кил, Вера Мутафчиева, Мария Тодорова, Антонина Желязкова и др.
Краеведски изследвания (137): Твърденията, че аргументите срещу автентичността на Попметодиевия разказ категорично са опровергани, не отговарят на действителността. Заблуждават читателя! На този автор не му е достигнала информация и компетенция по темата. Като довод срещу Тодор Балкански е използвал собственото си творение в Справочника, наречено Летописен разказ. Съвсем илюзорно за “източници” са представени авторите А. Дамянов, Г. Попов, Е. Грозданова, Ст. Андреев. Те са само вярващи в тезата за съществуването на поп Методи Драгинов. Тази част е написана с така начерения “мръсен език на Коминтерна” и е недопустим за справочник.
Летописен разказ на поп Методи Драгинов (150): Статията е написана така, че да заблуди читателя по отношение аргументи за мистификацията, наречена Летописен разказ на поп Методи Драгинов. Авторът на енциклопедичната статия не е специалист в езиковата археология и тестологията, в резултат на което не разбира основанията на критиците. Не е цитирата книгата на Т. Балкански, представена в Краеведски изследвания. Българската научна общност не приема некомпетентната апология по темата на Александър Арнаудов, обстоятелство, което е спестил в статията.”
Проф. Балкански дава ценни уточнения за наименованията на много местни географски понятия. Според него е неточна интерпретацията на Цепена, Цепина като българско име - българското е Чепино, но в гръцки хроники формата е с “ц”, защото в гръцкия език няма звук “ч”.
В заключение проф. Балкански пише:
“Няма лексикографски и енциклопедичен труд без бележки по него. Така той става по-стойностен. А за Енциклопедичен справочник “Чепино” извън моите бележки на историк, ономаст и езиков археолог, оценката е повече от добра, почти отлична. Съпоставям го с познатите ми трудове от този тип за Ловеч и Ловешко, Пещера, Панагюрище и др. и определено смятам, че по стилистика, замисъл и изпълнение този труд не им отстъпва, а по лексикографско изпълнение дори ги превъзхожда, за което поздравявам непознатия ми главен редактор Михаил Алексиев и познатите ми редактори Аврам Жерев, Костадин Ушев, Петър Гелин”.
Темпо