- Отец Иван, изненада ли ви, че толкова много хора застанаха зад идеята на църквата за вероучение в българското училище?
- Не очаквах толкова много хора. “Витошка” беше като на първите митинги на СДС в началото на демократичните промени. София отдавна не е виждала такова шествие, като това, което Българската православна църква организира на 24 октомври и всеки митрополит поведе своите енориаши към храма “Св. Александър Невски”.

- Защо църквата иска вероучението да е задължителен учебен предмет?
- От години Светият синод се обръща към държавата с подписки и петиции за въвеждане на вероучение в училищата и винаги получава обяснението, че училището е светско. Да се върнем към историята: килийните училища са възниквали към черквите и са учили на четмо, писмо и Свещеното писание и благодарение на тях българската народност се е запазила. В България училището стана светско след 9 септември 1944 г., дотогава във всички училища се учеше вероучение до осми клас. Във Велинград покойният свещеник Филип Паунов е преподавал вероучение в местните школа.
Ние не искаме да направим децата силно религиозни, а те да се запознаят с основните истини на християнството. Защото ако човек познава и спазва десетте Божи заповеди, той ще бъде морален и възпитан. В момента светското училище дава знания, но не възпитава в морални категории. Колкото и родителите да възпитават децата си, когато те попаднат в лоша компания в училище, започват да се влияят. Затова искаме да се започне от училището, а когато децата започнат да задават въпроси, родителите сами ще тръгнат да търсят отговори и да навлизат в християнската религия.
Сега кръщаваме детето и после забравяме, че сме християни. Няма кой да се погрижи и да научи децата на Христовата истина. Така оставяме една неразорана нива за всички различни течения и секти, които често изопачават християнската религия и привличат последователи сред най-младите.
След 9 септември 1944 г. се унищожи религиозният морал и съзнание на хората. Унищожи се вярата, а без нея няма морал и етика.
- Как ви прозвуча отговорът на държавата? Ще спрете ли църквата дотук с настояването вероучението да влезе в училище?
- Преди шествието и митинга министърът на образованието Сергей Игнатов много категорично заяви, че училището е светско и трябва да се проведе референдум дали в общообразователната програма да има и религия. След митинга думите на министъра станаха по-уклончиви, прозвучаха като желание да се маневрира, за да се откаже. Знаем, че по време на шествието министър-председателят Бойко Борисов не беше в страната, така че се надяваме да чуем и неговата позиция.
Църквата няма да спре усилията си за въвеждане на вероучението. През октомври Пловдивският митрополит Николай свиква нова конференция, за да ни информира за отговора на държавата и нашите последващи действия.
- Как тълкувате цифрите, които съобщиха от Министерството на образованието, че през миналата учебна година християнска религия са изучавали 3000 деца, а религия ислям - 20 000 деца?
- Отдавам го на факта, че директорите на училища имат много власт и част от тях не желаят да се изучава религия, защото това тежи на бюджета им. Стараят се да не затормозяват бюджетите си и със свободно избираемо изучаване на християнска религия. Например в Пловдив митрополията реши да тя да плаща на учители, които преподават религия в училищата, отпечатва и раздава и безплатни учебници. Преди няколко години четирима човека от Велинград също завършиха курсове за преподаватели към Пловдивската митрополия, но не преподават, защото училищата не сформират групи. За да няма игра на котка и мишка, настояваме учебният предмет да е задължителен.
- Ако не се преборите с държавната машина и този път?
- За жалост нашата църква е бедна, иначе директно бихме правили неделни училища към църквите. В нашата църква във Велинград имаме идея къде и как да го постигнем, но засега средствата не достигат.
Пловдивският митрополит Николай и буден човек, който търси варианти и активно работи да се сее Божието слово между хората. Но трябва да погледнем и нашата работа, на свещениците - да отправим упрек и към нас самите. Работим в храмовете, но нищо повече. Не може само да служим върху евангелския текст, идва време и ние да се събудим от летаргичния сън и да говорим, да дадем личен пример, да работим с всички сили християнските истини да достигнат до младите българи.
Елена Баева