Съвременната история на тази къща на бул. “Хан Аспарух” № 76 започва да се пише през март 1971 г. Преди тази година тя е била собственост на търговеца Василев, а по-късно е била национализирана и като държавна собственост е дадена за ползване на Окръжно управление на съобщенията - Пазарджик. Тогава става известна като “Пощенската вила”.

И така до решението на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет през 1971 г. къщата да бъде продадена на велинградчанина Николай Гяуров, който по това време вече трупа известност по световните оперни сцени.
От тогава, та до днес, а вярвам и в бъдеще, тя се знае от велинградчани като “Гяуровата вила”, а чешмата с минерална вода срещу нея от “Дафовата”, както я знаят предишните поколения, вече по-често се именува “Гяуровата”.
Въпреки че не е родната му къща, “Гяуровата вила” винаги ще бъде свързвана с името на световно известния бас № 1 на планетата Николай Гяуров, с името на първата му съпруга и майка на децата му Владимир и Елена - пианистката Златина, на световно известното сопрано Мирела Френи - негова съпруга през последните 28 години от живота му. Много именити хора на изкуството са гостували в тази къща, достатъчно е да споменем посещението на най-големия сред диригентите Херберт фон Караян, който през 70-години на ХХ век дойде в родното място на Николай Гяуров по негова покана.
Днес Гяуровата вила, години след смъртта на именития ни съгражданин, е собственост на сина му - диригента Владимир Гяуров и продължава да бъда място за творчество и отмора.
И си спомням думите на Мирела Френи, казани пред приятели след смъртта на Николай Гяуров, за мечтата му, останала неосъществена: да играе в България, за своя народ ролята, която най-много е харесвал, обичал и най-малко играл (само 3 пъти) - ролята на Дон Кихот от операта на Масне. Синът Владимир също е споменавал, че баща му е бил привлечен от образа на Дон Кихот и тази роля е била негова мечта, може би защото е открил Идалгото в себе си. Кой бе Николай Гяуров? Крал Филип или Борис Годунов, Дон Жуан, Дон Базилио или Мефистофел, а може би вечният Идалго - Дон Кихот... Всъщност няма значение, защото с всяка от тези роли той е доказал, че е велик творец.
Жалко, че минаващият покрай тази къща гост на Велинград няма как да разбере, че това е къща с история. Живеещите на улица “Хан Аспарух” знаят колко често туристите, разхождащи се под красивите липи, питат “Извинете, коя е къщата на Гяуров?”. Хората показват, понякога разказват. В навечерието на поредната годишнината от рождението на певеца и почетен гражданин на Велинград (13 септември) може би е време да се помисли за подходящ начин къщата да бъде обозначена. За да се знае и за поколения напред, че това е “Гяуровата вила”.
Веска Божкова