Животът на всеки човек преминава пpез една вечна борба, която води със самия себе си. Битът ни е един океан от сблъсъци, отстоявания, крахове и надмогвания, които го мотивират да търси и открива себе си, да преосмисля собствената си съдба.

Забързаното и сиво ежедневие кара хората да не обръщат внимание на истински ценните неща в живота. Това са онези моменти, които ни карат да се чувстваме значими, за миговете, в които се усмихваме, за всички онези приятни емоции, породени по една или друга причина. А именно когато ги споделяме с близкия за нас човек, способен да проникне дълбоко в душевния ни свят, се сблъскваме с необяснимата стихия наречена любов. Защо казвам необяснима ли? Ами нима можем да кажем дали любовта е преднамерено лоша или умишлено добра? Не, тя е просто онзи дъх на невинност, който отваря очите ни, и пред нас се разкрива гледката на най-прекрасни светове. ‘’Зарази ме с любов, предпази ме от инфекция’’ трябва да е обръщението на всеки към половинката му. Единствено, когато сме сигурни в човека до себе си, можем да изживеем истински емоциите на любовта. Не бих могла да си представя живота без нея, без болките, свързани с нея и с всички прекрасни моменти, които я съпътстват. Често обаче се правят и грешки от любов. Преминавайки през пламъка на страстта, на замъгления поглед и опиянението, неусетният миг на блаженство с неподходящия човек, може да бъде фатален.
Всеки от нас е уникален сам по себе, има различно мнение за това как трябва да се живее и какво да постигне в този живот. Всяка възраст и отделен етап от развитието на човека има своите трудности и моменти на избор. Поведението ни зависи от всекидневните избори, които правим, независимо, че някои от тях са по-успешни, а други – не. Това се отнася и за нашия полов живот и сексуално поведение. В наши дни тийнейджърите си мислят, че знаят всичко, свързано със секса, а за съжаление реалността е друга. Знанията, които са придобили, са видени в някой филм, списание, дочули са нещо от приятели или имат не особено голям личен опит. Повечето обаче не са и чували за различните начини за контрацепция, а да не говорим, че единствената болест предавана по полов път, за която знаят нещо повече, е СПИН. Най-трудно е да се изкорени идеята, че сексът е една надпревара, самоизтъкване, показност, защото това са най-честите причини за първите опити в секса. Повечето юноши имат съзнанието,че трябва да се пазят, но пренебрегват риска, когато изпитват удоволствието от него. Нежеланата бременност обикновено е в следствие на неконтролируеми сексуални контакти или при инцидентен контакт между двама партньори, когато не се използват контрацептични средства. Неслучайно абортите вече са нещо нормално. Но така ли е наистина? Нима ние имаме правото да решаваме дали да прекратим живота на някого, та дори този някой да не се е появил все още на този свят? Не ни ли превръща това в убийци? Може би самите ние трябва да се предпазим от това, връщайки се назад, търсейки поне част от ценностите в миналото, защото днес тях просто ги няма. Надделяването над модите на обществото, над влиянието на средата, могат да бъдат решаващи за много личности. За СПИН не може да не се говори, хората вече не трябва да мислят, че имат избора да го пренебрегват или не. Това не е проблем само на засегнатите или итересуващите се, той засяга всички. А начините са хората да осъзнаят, че носят отговорности. Да не разчитат на случайността, защото постоянен късмет няма и всичко носи своите последствия. Да не се успокояваме, че това няма как да се случи на нас, няма как точно ние да бъдем заразени, да изпитаме онази непоносима болка, която носи болестта. Заслужава ли си един миг наслада толкова страдание? А близките ни? Каква вина имат те за нашите грешки ? Изобщо замисляме ли се за чувствата на другите или единствено ние сме от значение?
Това да споделяш живота и най-интимните си преживявания само с един човек е сложно, изисква воля и жертви. Но това е и начин да се предотврати разпространението на СПИН. Налага се мисленето и стремежа към по-трудните, но и по-истински неща да надделее над първоинстинктните удоволствия и стремежи.
Светът е устроен много сложно и ние само можем да гадаем какво ще ни се случи за в бъдеще. Нека грабим с пълни шепи от прелестите на живота, но не чак когато разберем, че сме обречени, а сега! Нека да живеем достойно и да не бъдем безразлични и лекомислени, а просто различни! Нека бъдем вечно заразени от магията любов, но винаги предпазени!
Нериман Болутова