Председателят на читалище “Отец Паисий” Цветан Котев стана на 60 години. Към многото поздрави и добри пожелания прибавяме един “дружески шарж” от доайена на велинградските театрали Христо Семерджиев:

Хайде, хайде, бре, да не вярваш -
и Цветанчо остаре!
Три по 20 равно на шейсе,
ама вижте го - като момче!
Ха, де, дайте му шейсе!

Аз, Цветанчо, те зная от малко дете.
Помниш ли през 63-та
в един автобус, пълен с театрална товар,
пътуваше като наш другар.
Тогава ли те зарази този бацилус театрал
или баща и майка те дарили
с театралните бацили?
Тръгнал в Хасково да учи,
наука той се научил
- да бие тарамбука,
вместо да вади корен квадратен,
той го интересува театрален показател.
След тези науки
животът му се отвори като ханджийска капия и от жена страна най-късметлия.
Лили, чепинска главна мома,
къде пък толкоз черен го избра!
И после червената руска звезда
в тайгата го отвя -
той и там стана звезда.
И след Коми се започна път:
театрална магистрала
от роли и пиеси ти прекара.
В “Есента на един следовател” изигра “главен бюрократер”.
С рутина започна да набираш преднина. В “Министершата” беше на върха главен любовник,
пишеше на розова хартия любовни писма - страхотна роля изигра.
“- Как се поминувате в Харманли, свате Станчо?”
“- Харно, харно, сватя Софке, ама да кажеш на министъра да ми даде
Свиленградската митница,
та да видиш харно!”
“- Бива ли ме за министър, Енчо?”
“- Бива те, бай Йовчо,
къде по-кадърен министър от теб?!”
Много пиеси и много роли изигра,
но никога слуга или вестовой
- винаги главен герой!
Министър в “Големанов” ти не стана,
но председател на читалището стана.
И под твойта диригентска палка
то върви напред, цъфти -
дано не прецъфти.
Хор, театър, мажоретки, Казалиевите групи - роят се кат пчели,
звука на оркестър “Димитър Мечев” се чува
във все повече страни.
Драги Цветане, приятелю любим,
прекрасен съпруг,
още по-мил баща
на очен хорошая дъщеря,
артист, председател, творец,
от Чепино Баня баш хубавец,
на стоте да изглеждаш като на шейсе!
Ристето Семерджиев