Катя Славова е от вида “пишещ човек”. По силата на професията си и под диктовка на ума и сърцето тя цял живот облича мисли и вълнения в думи. И като дългогодишен журналист и редактор, и като учител, и като поетеса, направила своите първи опити още в младостта. И след толкова писане закономерно дойде време за нейната първа самостоятелна книга - “Слънце в шепи”.

Точно защото е първа, тази книга е много специална - като се почне от посвещението “На родителите ми - с любов и благодарност” и се стигне до графичното оформление, в което художникът Бранко Манушев е вложил много талант и усет.
Всеки, който цени Словото, цени и Книгата. Едно е да пишеш за вестник, който остарява още на следващия ден, друго е между кориците на книга да събереш думите, които се надяваш да останат и след теб. Катя Славова е подбрала думите и текстовете в първата си книга с емоцията и отговорността на творец. Избрала е за своите читатели стихотворения, импресии, есета, разкази, срещи - любими жанрове, които я разкриват най-точно като човек. В кратките “Камъчета от мисловния ми сейф” пише: “Ако нямаш нещо хубаво за казване, по-добре не казвай нищо”. Тази философия е спойката между всички текстове под общо заглавие “Слънце в шепи”: те разказват за доброто, за щастието, за пречистването и светлината. Защото въпреки “изпитанията, които понякога доста грубичко преверяват духа ми”, за Катя Славова животът си остава “ручей пълноструен” и тя иска да раздава на хората не критики, не гняв и болка, не отрицание и съмнение, а пълни шепи слънце и доброта. Иска да следва пътищата на доброто и на мечтите, да живее с усещане за пролет, да открива неповторимото в закачливия шепот на листата на брезите. Ако спрем и помислим, точно от това имаме нужда тук и сега. Затова трябва да благодарим на Катя за урока как със силата на вярата, надеждата и любовта човек може да пребори болката. Да й благодарим и за това, че ни припомня думите на Ганди: “Ти самият трябва да бъдеш тази промяна, която желаеш да видиш в света”.
Редом с поетичните стихове-изповеди и импресии-откровения в книгата е отделено място и на текстове, които Катя Славова е писала в качеството си на журналист. Хубавото на тази професия са срещите с различни и стойностни хора - Катя избира да ни разкаже за разговорите си с художника Андрей Даниел, с поета-сатирик Радой Ралин, с автора на картината “Вела” Леонид Стил, с класика Николай Хайтов. Всяка от тези срещи е и част от духовната история на Велинград и е ценно, че вече са намерили своето място в книга.
Когато Катя Славова донесе току-що излязлата от печат “Слънце в шепи” в редакцията на в. “Темпо”, тя написа като посвещение: “Книгата ми ще си струва, ако съм успяла да докосна поне една светла струна в човешката душа, ако слънцето от шепите ми стопли някого, ако мислите ми намерят съзвучие с тези на повече хора и ако поетичните ми находки се асоциират у читателите ми с надежда за обич, красота, доброта и далеч по-подреден живот. Чети с усмивка!”.
Прочетете книгата на Катя Славова с усмивка и ще получите с пълни шепи слънце и доброта.
Елена Баева