В далечната 1972 г. по решение на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет за първи път се провеждат Велинградските празници на културата. Целта - да се осигури провеждането на културни мероприятия за гостите на града ни, та към славата му на балнеолечебен и курортен център от национален мащаб да се пребави и славата на духовен център. Тази година за 30-ти пореден път велинградчани ще посрещат гости от цялата страна и чужбина в рамките на Велинградските празници на културата. И тъй като Празниците са юбилейни, събрахме мнението на хора, които през годините не са жалили сили тези Празници да ги има, независимо от превратностите на времето:
Илияна Масларова: Велинградските празници на културата за мене бяха най-вълнуващите и интересни години в трудовата ми кариера. Като казвам това, имам предвид развитието на духовния живот в Общината като цяло и Празниците като част от него. Като председател на Общинския съвет за култура, след това Общински съвет за духовно развитие, през 80-те години стремежът ми беше така да организирам празниците, че да отговарят на целите: разнообразяване, внасяне на повече развлекателни и колоритни моменти по време на туристическия и курортен сезон за Велинград. Целта беше да превличаме хората от Велинград и почиващите с интересни културни изяви, които да осмислят и насищат тяхното свободно време. Да научат повече, да видят и почувстват онова, което се твори от десетките самодейни колективи към читалищата в Общината в областта на песенното и танцово изкуство. Празниците обогатяваха хората, обогатяваха и самите нас - техните организатори. За мене ще останат като период,в който съм имала контакти с много интересни творци и дейци на културата - композитори (Александър Райчев написа специално за нашия Младежки духов оркестър композицията “Устрем”, която и до сега оркестърът свири), артисти, художници, филмови дейци, склуптори, поети, писатели, певци,които с различни форми участваха с готовност в Празниците. Те допринасяха за равнище, за жанрово разнообразие и естетика. Като човек, дълбоко емоционално свързан с Празниците, се радвам,че те устояха във времето и вече са на 30 години. Пожелавам успех на тяхното юбилейно издание от 2002 година и все повече да се превръщат в красива визитна картичка на хубавия ни Велинград! Бранко Манушев, художник: Едно от малкото хубави неща в нашето съвременно общество, живеещо в света на глобализацията, свят, в който духовните ценности у човека са поставени на изпитание, а моралните стойности на преосмисляне. В такова трудно време Велинградските празници на културата са свидетелство за духовност и отстояване на традиции и аз искренно се надявам те да продължат. Надявам се, че както и досега, така и в бъдеще ще го има разбирането и добрата воля на Общината да бъде продължена вече 12 годишната традиция на провеждането на пленерите в рамките на Празниците. На тези пленери участници са били такива имена в българската живопис като Енчо Пиронков, Сули Сеферов, Христо Манев, Чавдар Пашев, Андрей Даниел, Ангел Пачаманов, Димитър Лалев, Цветан Панчовски и още много други утвърдени имена. Всеки от тях е оставил творбите си от пленерите на Общината и те са собственост на Общинската художествена галерия. Тези творби ще бъдат мостът между поколенията - това преди нас,нашето и бъдещите поколения. Тези творби са безценни не само защото са дело на големи творци, а и защото ще пренесат нашите мисли, чувства, отношение към света във времето - единственият истински съдник за стойностните неща у човека и твореца. Знае се,че само това, което устои на времето, това и ще пребъде! Лилия Захова-Желязкова: Балетният състав на Велинград винаги е вземал участие във Празниците. Бяхме лауреати (носители на златни и сребърни медали и плакети) на седем национални конкурса. Това бе много голям успех за нас, защото сме от малък град,а сме побеждавали школи на изкуството и софиянци. С нас работеха такива имена като Найден Шуликов, Асен Гавраилов (на един Национален конкурс той каза: “Това е балетът на Велинград,запомнете го!”), Федя Лобанов. Те работеха с нас, защото вярваха в таланта, трудолюбието и амбицията ни. В рамките на Празниците ние правихме “Мечтанието” на Шуман, “Романс” на Шостакович, “Очи чьорнае” по мотиви на руски романси, “Негърчето”на Щраус... Ние с Димитър Мечев като ръководители на състави сме носители на “най-висшата степен” - признание, което не се забравя и би било много хубаво сега, когато празниците имат юбилей, директорката на Центъра за работата с децата да бе направила изложба (има достатъчно снимки) за балета на Велинград. Искам да благодаря на всички, с които работехме, творихме изкуство през цялата година, за да го покажем в дните на Празниците на нашите съграждани и на гостите на Велинград. Поколенията се сменят, но вярвам, че нашите празници ще ги има. На добър час! Георги Хасърджиев: Велинградските празници на културата са такива, че разнасят славата на Велинград не само в България,а и по цяла Европа. Хората идваха и питаха и все още се обаждат да питат кога са Празниците. И аз съм горд с факта, че не ги прекъснахме и вярвам, че за всички е така. Велинград е посрещал 18 чуждестранни духови оркестри и мажоретни състави от Дания, Англия, Германия, Франция, Гърция, Италия, Словакия, Чехия, Унгария, Австрия, Русия... Българските оркестри и мажоретни състави не пропускаха да участват в нашите Празници и с времето Велинград се превърна в столица на духовите оркестри и мажоретни състави. Много от гостите ни се научиха как да правят празници, изкопираха ги от нас. Никога няма да забравя нашите приятели от Татабаня (един миньорски град в Унгария): бяхме ги настанили на Юндола и когато трябваше да си тръгват, плачеха и целуваха боровете. Сега, когато пътуваме по Европа, знаем, че ако пътят ни минава през Унгария, нас ни чакат приятели. Това, което впечатляваше всички, бяха горите, водите и парковете ни, за това много от тях идваха отново. През 1988 г. ни гостуваха от Боньой - предградие на Париж. Техният кмет мосю Бернар Иван ни предложи да ни изпрати специалисти да ни помогнат да отоплим целия град с водата, която имаме. Ще кажа само, че Боньой има само един термален извор с топлина на водата 20 градуса, от нея е осигурено отоплението на града и на плувния им басейн, който е с олимпийски размери. Нашите празници бяха парад на изкуството и културните ни традиции, доказателство за това е и участието в тях на такива имена като хореографът доц. Македонски (правил хореографията на фона на всички републикански спартакиади), на Найден Шуликов, на Асен Гавраилов, на Федя Лобанов, на проф.Тонев и, признавам, не мога да изброя всички. Накрая искам да изразя увереността си, че щом през последните десетина години ние издържахме и не спряхме празниците, значи тях ще ги има и занапред. Вярвам в това! Снежана Велева: За мен Велинградските празници на културата са една жилава традиция, устояла на времето необходимост, доказала правото си да пребъде. Имам и своето обяснение за това. В природата на велинградчани е да изпитват необходимост от духовни изяви и самите те да се изявяват. Това, че имаме много таланти е изненадващо за мнозина, които не ни познават отблизо, а когато ни опознаят разбират, че ние сме и много инициативни. Нещото,което ме е впечатлявало и продължава да ме впечатлява е абсолютното уважение и преклонение на велинградчани към традициите. Трудностите, неприятностите, каквито и да са те се преодоляват и не остават дори спомен, но традицията, в това число и Празниците, които вече са традиция, защото имат зад гърба си 30 години, трябва да живее и живее.Това е нещото, с което винаги ще се гордеем, а то ни дава и увереността за бъдещето. Целта на Празниците от самото им начало винаги е била и е гостите да дойдат, да видят и чуят и пак да се върнат. Дошлите веднъж емоционално да се обвържат с този град, а градът го правят хората, защото Бог си е свършил чудесно работата - дал ни е води, природа и ни е дарил с много таланти и желание за изява, останалото е наше дело. Аз вярвам, че след като през изминалите трудни и преломни години Празниците не спряха, велинградчани няма да позволят да отминат с времето. Тях ще ги има! Веска Божкова