Всяка година през август теснолинейката Септември - Велинград - Добринище има рожден ден. За жепейците 1 август е важна дата, а историята на релсовия път - част от тяхната професионална съдба. Виктор Ангелов е един от дългогодишните служители на ЖП-гара Велинград. Днес, вече пенсионер, той припомня най-интересното от историята на теснолинейката:

Пътуването по теснолинейката Септември - Велинград - Добринище се превърна в атракция за много туристи и гости на страната ни. Влакчето, което по маршрута си се изкачва и слиза по силно пресечен планински терен, едва ли има равно на себе си по красота.
Тази линия е по-красива и от обявената за паметник на техниката известна теснолинейка в планината Хард в Германия.
От Септември до Велинград линията минава по дефилето на река Чепинска, пресича Чепинското корито, насочва се към Аврамовата седловина, разделяща Рила от Родопите. Влакчето преминава през много тунели, докато се изкачи на височина 1268 метра над морското равнище - на най-високата на Балканския полуостров гара Аврамови колиби. Линията прави осморка по трасето си, като за този участък, проектиран от френски инженер, е използвано муле да покаже точното трасе.
Десетки години по линията пътуват множество пътници и туристи, превозват се най-различни стоки - до времето, когато голяма част от тези дейности се иззе от автотранспорта. Години наред жп-линията е най-важната и удобна връзка между Пазарджик и Разлог. Но с намаляването на пътниците са закрити и някои гари като Цепина, Света Петка, Черна Места и Велинград-юг (Чепино), която е закрита през 1993 г. и сега е само спирка. Най-рано е закрита линията Кочерино - Рилски манастир.
Строежът на жп-линията Септември - Добринище започва през 1921 г. За 5 години, при тежки планински условия и с примитивна техника, трасето стига до село Лъджене. Първоначално релсите са тип ЧБР с маса 19.91 кг/м с междурелсие 760 мм. Предложението на инж. Николов за междурелсие 1000 мм след дълги спорове не се приема. През 1955 г. релсите са сменени с тип РПШ с маса от 31.18 кг/м. През 1958 г. релсите вече са тип Р-49 с маса 49 кг/м.
Линията започва да работи с локомотиви и вагони, взети от линията Червен бряг - Оряхово.От 1928 г. в експлоатация са 4 парни локомотива от серия 500-76, произведени в Полша. След това са доставени локомотиви серия 600-76, които се ползват до идването на дизеловите мотриси. През 1942 г. са доставени 3 дизелови мотриси, а през 1952 г. още две, купени от Унгария. През 1966 г. са закупени 3 локомотива от Германия и 7 от Румъния. Парните локомотиви са спрени от движение.
В строежа на линията, в участъка Септември - Лъджене, са участвали руски белогвардейци. В участъка Лъджене - Банско са работили фрунски инженер и пленени немски войници, свалени от самолет 70-2.
Едновременно със строежа на линията са строени и гарите. Гара Чепино е построена с доброволен труд и средства от населението на два етажа. Гара Лъджене е била едноетажна постройка с 3 стаи. Трасето на линията не е минало през Каменица, защото не са си дали имотите и тогава между селата Лъджене и Каменица било направено шосе. Преди откриването на гарата в Лъджене каменските първенци видели, че е поставена табела “Гара Лъджене - Каменица”. Обидили се и казали, че ако Каменица не мине отпред, те няма да присъстват на откриването. Желанието им било изпълнено.
На някои от гарите по линията били построени водни кули - Банско и Велинград, а на Долене, Света Петка и Якоруда - водни кранове, откъдето парните локомотиви се зареждали с вода.
Линията е завършена през 1938 г. Сам цар Борис III карал влака до Добринище. Многобройно население се стичало на гарите да види двете чудеса - цар и влак. На гара Якоруда царят бил посрещнат от Каменската духова музика.
През годините много хора във Велинград са свързали съдбата си с теснолинейката, която е изиграла огромна роля и за развитието на Чепинския край. Днес парното влакче е една от най-интересните атракции, които можем да предложим на туристите.
Виктор Ангелов