16-годишната велинградчанка Виолета Златарева спечели първа награда от Националния литературен конкурс, който се проведе в рамките на XI национален фестивал на детската книга в Сливен в началото на май. Фестивалът е под патронажа на съпругата на президента Зорка Първанова и вече години наред се организира от Министерството на културата, Община Сливен, Областна администрация, Регионалнатата библиотека “Сава Доброплодни” и Ротари клуб - Сливен.
Тази година темата на националния литературен конкурс беше “Ако имах вълшебна пръчица, щях...”. Виолета Златарева заслужи първата награга за поезия със своето едноименно стихотворение. “Ако имах вълшебна пръчица, щях да променя света”, пише под формата на акростих младата поетеса. Тя е ученичка в десети клас в СОУ “Св.св. Кирил и Методий” във Велинград и наскоро спечели и първото място за есе, посветено на юбилея на училището (читателите на “Темпо” имаха възможността да го прочетат преди седмица).
Поздравяваме Виолета, желаем й още много успехи! И нека нейното чудесно стихотворение да бъде поздрав за всички деца от Велинград по случай наближаващия техен празник 1 юни: АКО ИМАХ ВЪЛШЕБНА ПРЪЧИЦА, ЩЯХ...
Аз съм обикновено момиче,
което мечтае си често -
обидите, скръбта, лъжите

и омразата да премахне с вълшебство. Макар от сърце да опитвам, аз някак все се провалям, хората вместо да се усмихват

в своите бетонни мисли побягват.
Ъгълчетата на душите им
любовта сякаш не достига.
Шепот за глухи е станала тя,
ежедневието, казват - сиво е,
без да се огледат, без да се замислят.
Не виждат наоколо каква е красота.
А аз - безпомощна, но упорита,

понякога досадна, може би,
разрошвам им косите,
ъгли разбивам и всякакви стени.
Че съм малка още - зная
и че безброй нещастни има по света -
целувката и мойта вяра
аз от все сърце ще им даря.

Щях на бездомните дом да дам,
ястия най-вкусни, топли, а на
хората, бързащи насам-натам
други хора бих дарила, за да не са така самотни.
А също Дон Кихот ще поканя (ако, разбира се, се съгласи)

при мен да застане,
разказвайки ми своите мечти.
О, това вълшебство да имах,
майките ни до една
ето, още в този миг ще орисам,
никога да не ги прегръща старостта.
Яздила бих кон крилат,

страхът ми от високо бих заличила.
В слънчев ден ще си приказвам със Сократ,
един миг ще е равен на вечност и магия.
Такъв би станал светът ни,
ако имах вълшебна пръчица...
Виолета Златарева