“Велинградските картофи яжте,
пълни с радост, пълни с благина
и на този празник днеска вижте
Велинград е само добрина!”
Спомняте ли си този рефрен? Той е от “Ода за картофите”, чийто текст написа поетесата Анна Маргова, а музиката - Иван Казалиев. През 2000 г. тази песен се превърна в химн на първия Празник на картофите. И така 8 поредни години втората събота на октомври във Велинград бе запазена за Празника на картофите. За да дойде 2008 г. и да се окаже, че... празник няма да има!
Главен организатор на проявата през всички тези години беше Агенцията за регионално развитие-ЦБИ и затова потърсихме повече информация от нейния директор Живко Милушев. “Празникът на картофите беше замислен като среща на картофопроизводителите, търговците и хората от държавните институции, които се занимават с проблемите на бранша. В един момент се оказа, че държавата не проявява никакъв интерес - миналата година на Празника на картофите от всички държавни структури дойдоха само две служителки. Според председателя на Асоциацията на картофопроизводителите Михаил Бозаров в този формат идеята на Празника на картофите се загуби, няма нужният ефект и смисъл.”, обясни г-н Милушев.
Към липсата на държавна подкрепа се прибавя и това, че на практика търговците предпочитат личните контакти с картофопроизводителите. Така те по-лесно могат да извиват ръце и да договарят по-ниски цени, вместо да се използва система на общо договаряне, при която производителите могат да постигнат по-високи цени за своята продукция.
Въпреки обещанията на различните кметски управи от 2000 г. насам не се осъществиха и амбициозните планове общината да подсигури терен и във Велинград да бъде създадена стокова борса за картофи. А това би било инвестиция в производство, което дава поминък на огромна част от жителите на общината.
Засега решението на АРР-ЦБИ да не организират Празник на картофите е само за тази година. “Прескачат” 2008 г., но в същото време са убедени, че е хубаво да има такъв празник. Идеята, просъществувала 8 години, не бива да бъде зачертана с лека ръка. Може да се мисли за превръщането на празника в туристическа атракция, въпреки че ще са нужни доста средства за реклама. Но си заслужава Празникът на картофите да бъде спасен, защото в него е част от нашата идентичност и поминък. Ще припомним още стих от одата за картофите:
“Нека видят другите държави,
че картофът ни е еко-чист,
нужен е за ценното ни здраве,
става за космически турист!”
Елена Баева