По правило дневният ред на сесията е скучен сюжет. Но не и за тези, които имат точка и се вълнуват от решението на 29-те съветници по свой проблем. Който е попадал в тази група, знае колко време се чака и през какви перипетии се минава, за да може неговата точка да влезе, да остане и да се гласува. Изобщо не е изключено в последния момент съветниците с едно вдигане на ръка да отложат или отхвърлят дадена точка. Така стана и на последната сесия - по предложение на Г. Панов от новото мнозинство 8 точки за оценки на парцели на хора от Велинград, Сърница и Драгиново бяха извадени от дневния ред. “Чакахме от тези оценки средства за общината - за асфалтиране, за ремонти, за детски градини”, апелира кметът Иван Лебанов, но безрезултатно. Нали никой не се заблуждава, че сред точките, които съветниците махат от дневния ред, са четирите точки на депутата Беев?! Тук въпросът не опира до частния случай, а до принципи. Защото дневният ред е огледалото, в което се вижда дали Общинският съвет работи, спазвайки закони, правилници и принципи или обратното. Последната сесия е особено показателна. На 15 септември Оперативното бюро реши, че трябва да се сложи край на практиката ОА да внася точки след посочения в правилника срок и включи в дневния ред само 37 точки, при които срокът е спазен. Дотук - аплодисменти! Ред трябва да има и той трябва да се спазва! По време на заседанията на комисиите са внесени 5 допълнителни точки с мотив, че не търпят отлагане. Твърдата позиция на Оперативното бюро за пореден път прави завой към компромис, но поне точките са гледани от комисиите. На самата сесия се внасят още 8 допълнителни точки. След отпадането на едни и вкарването на други точки дневният ред придобива съвсем различен вид - с право д-р Чешмеджиев отново настоя изобщо да няма Оперативно бюро. Окончателният вид на дневния ред също е огледало - на интереси, конюнктура, надмощие. И на много тактически сметки. Пример: искането за освобождаване на Ат. Хрисчева като управител на “СИП” е внесено в Общинския съвет с дата 15 септември, но не е обсъждано на провелото се същия ден Оперативно бюро и не е включено в дневния ред. Защо? Докато няма ясен и логичен отговор, винаги ще остава съмнението, че по този начин върви търговията с решения: ако вие ни подкрепите за онова, ние това няма да внесем това и т.н. Друг пример: на 24 септември сесията гледа решението за бившия ресторант “Чевермето”. То е внесено с дата 24 септември, а председателят на Комисията по ТСУ Александър Гагов обявява, че мнението на комисията е “за”. Въпросната комисия обаче е заседавала на 23 септември. Как стават тия работи?! И как после хората да не коментират колко бързо съветниците вдигат ръце за свои или на свои близки въпроси? Това е гледката в огледалото на дневния ред. Тя показва, че в деветия месец от работата си новият Общински съвет е усвоил много от лошите практики на своите предшественици. Пак практиката е доказала: веднъж тръгне ли се по тази наклонена плоскост, трудно се спира.