През 2001 година общината продаде поликлиниката. Оттогава до ден днешен всички решения, свързани със здравния сектор във Велинград, се взимат от управляващите след дълги разговори и консултации с лекари. Практиката показва, че Общинският съвет гласува така, както настоява лекарското съсловие. Най-яркият пример е как през юли 2005 г. 31 лекари начело с тогавашния управител на общинската болница д-р Й. Савова написаха писмо, че приветстват строежа на нова болница и че тя ще даде шанс за съществуването и на общинската болница. В резултат на това писмо, уважавайки и съобразявайки се с професионалното мнение на лекарите, общинските съветници дадоха зелена светлина за изграждането на “Здраве”.
На сегашния Общински съвет се пада да бере плодовете на това решение и да овладява кризата, надвиснала над общинското здравеопазване. Лекарите отново са активната страна и са готови със своето решение (виж стр. 1). Но дали не е време някой да пита и другата страна в здравеопазването - пациентите? Или ще продължи удобната инерция, набрана през годините, общинари и лекари да решават, а последиците да са на гърба (и от джоба) на пациентите?
Преди месец настоящият Общински съвет прие Наредба за обществени/публични обсъждания, внесена от д-р Жеко Чешмеджиев с аргументи: открито и прозрачно управление, провокиране на публичен дебат, увеличаване информираността на гражданите за ключови общински политики, осигуряване на прозрачност в процедурата по приемане на решения от Общинския съвет. Едва ли има по-ключова общинска политика от тази, касаеща здравеопазването, така че темата дава възможност хубавите наредби, които приемат съветниците, да се приложат на практика.
Всъщност практиката на управляващите общината в последните месеци е противоречива. Те дадоха лош пример с приемането на емблемата-герб без да опитат да направят и опит за някакъв обществен дебат по предложението. После дадоха добър пример за търсене на диалог с общественото обсъждане за строеж на хотел до извора Власа в кв. Каменица.
Ясно е, че отговорността за взимането на решения е на кмета и Общинския съвет. Но те имат и други отговорности: да дадат пълна информация на жителите на общината какво е състоянието на общинската болница, да обяснят точно какво означава модерното “публично-частно партньорство”, да кажат в цифри колко ще спечели и колко ще загуби общината от сделката и най-важното: как ще гарантира здравеопазването на всички жители на общината. Тяхна е и отговорността да поведат диалога с избирателите си, да чуят различните гледни точки и едва тогава да решават. За избирателите пък е важно не само да си кажат мнението, но и да чуят позициите на партиите - все пак идват парламентарни избори, редно е партиите освен торбите с обещанията да покажат и на практика какви решения защитават.
За всяка общинска управа идва момент като сапьор да обезврежда стари бомби. За настоящата тестът ще е решението за болницата. Включително начинът, по който ще бъде взето то - дали по познатия и изпитан начин със силата на някое мнозинство или след истински дебат по проблем, който опира да здравето на всеки от нас.