Г-н Дими Паница е от хората с интересна съдба. През 1948 г. семейството му напуска България като политически емигранти. 18-годишният тогава младеж започва трудовата си биография от банка в Париж, за да направи забележителна журналистическа кариера в САЩ, където се издига до заместник-главен редактор на най-голямото по онова време списание в света “Рийдърс дайджест”. След 1989 г. Дими Паница се връща в родината, където основава фондация “Свободна и демократична България”, “Джуниър Ачийвмънт България” и наградите за журналистика “Паница”, става основател и член на борда на Американския университет в Благоевград, основател и сега почетен председател на Българското училище за политика.
Г-н Паница присъства на официалното откриване на сесията на Българското училище за политика от 5 до 9 декември във Велинград. На 6 декември заедно със съпругата си Ивон той бе гост на СОУ “Васил Левски” и по-специално на учениците от тазгодишната ученическа компания, която работи по програмата “Джуниър Ачийвмънт България”. Пред тях г-н Паница разказа как благодарение на еда случайност е решил да основе клон на “Джуниър Ачийвмънт” за нашата страна. Подтикнала го една среща с Томас Бата - също емигрант, собственик на голяма фабрика и магазини за обувки в Чехословакия, който му обяснил, че след промените през 1989 г. младите хора трябва да бъдат учени на предприемачество, защото знаят да работят само по социалистически. 10 години по-късно Дими Паница смята, че резултатите са фантастични: курсовете на “Джуниър Ачийвмънт” са завършили 56 000 младежи в България, а тази година към тях се прибавят нови 20 000. В световен мащаб в тях са се обучавали близо 6 милиона, от които 1 милион в Русия. Магията става, когато човек има добра идея и добра почва, казва Дими Паница, убеден, че младите хора трябва да успяват без да разчитат на държавата, а с много борба и с вяра в собствените си способности. В неговия екип е въвел правилото, че ако някой каже “Няма да стане”, плаща глоба 1 кафе. Защото не приема пораженските приказки, че нещо не може да бъде направено. Другият голям урок, който Дими Паница е получил през живота си и го предаде на учениците от СОУ “В. Левски”, е колко ценен и голям капитал е знаенето на езици. Когато се озовава през 1948 г. в Париж, той е завършил само гимназия, но по настояване на родителите си знае английски, френски и немски език. Именно това му отваря вратите на банка, в която започва да събира изрезки от вестници за икономическия отдел. Със същото подреждане на изрезки в папки започва и журналистическата му кариера в САЩ, продължила 42 години. Не завършва университет, смята, че по-добър учител от живота няма и е категоричен: трябва да се знае поне един, още по-добре два езика. “Настоявам да учите китайски! Не се майтапя, това е безценно!”, каза Дими Паница и приветства факта, че велинградското училище поддържа контакти с училище от побратимената китайска област Юнгфу.
Елена Баева