Народните представители трябва много да се червят, ако се запознаят отблизо с делото за избора на Общински съвет Велинград. Благодарение на тяхната законотворческа “мъдрост” дори всесилната математика се оказа безсилна да стигне до еднозначно решение. Видя се, че всички критики, които се посипаха върху Закона за местните избори, не само са верни, но са и недостатъчни. Малко е в този случай да се каже, че бързата работа е срам за майстора - скалъпеният в последния момент изборен закон може и да спази партийни договорки, но обрече изборите на безкрайни съдебни спорове. А най-лошото е, че така написаният закон връща изхода от тези спорове от ръцете на съда отново в ръцете на политиците. Защото в закона са оставени отново прословутите вратички, през които в съдебната система веят политически ветрове. На депутатите и политиците е първата и последната дума в изборния процес - това трябва да е ясно, за да знае на кого да се сърди избирателят.