През 1904 г. в София се слага началото на Български народен театър - институцията, който днес носи името Народен театър “Иван Вазов”. Само година по-късно, през 1905 г., на километри от столицата в село Лъджене е представена първата театрална постановка на местния самодеен театър. Едва ли тогавашните основатели и артисти са мислили, че пътищата на двата театъра някога ще се пресекат - имали са далеч по-трудната и съдбовна задача да правят изкуство в условията на оцеляване. Но животът винаги поднася своите добри изненади и пътищата на двата театъра-връстници се пресякоха 100 години по-късно. Това стана вечерта на 20 ноември в София, където велинградските актьори се записаха в историята на Народния театър “Иван Вазов” като първата самодейна театрална трупа, играла на най-престижната българска професионална сцена. Всеки от дошлите в театралната зала почувства, че става свидетел на значима страница от историята на велинградския театър; почувства магията на тези кръстосани пътища, по които тече енергията на духовността и изкуството.
Помня как преди много години моята баба ме заведе в читалището, за да видим Стела Начева в “Свекърва”. Оттогава съм изгледала повечето постановки на самодейците, но никога досега не бях си давала сметка колко далеч е стигнал велинградският театър. Дали защото залата на Народния театър е истински храм на изкуството, дали заради сцената, на която са играли най-големите български актьори, дали заради многобройната публика или заради всичко това, взето заедно, но тази вечер театърът бе изпълнен с огромно вълнение. И това вълнение сякаш даде криле на актьорите да направят своето най-голямо представление. Изиграха създадения от режисьора Мариус Донкин юбилеен спектакъл “Сто годишно смешно театро” така, както никога досега. Показаха, че голямата сцена на Народния театър им е по мяра. Накараха публиката от сърце да се смее, да плаче, да аплодира. Накараха я да се гордее със своя театър и град, тъй като огромна част от хората в залата бяха велинградчани - дошли от Велинград или живеещи в София, както и приятели на нашия град.
Заслужава си да се отбележи, че на местата за официалните гости на втори балкон бяха народната представителка Лидия Шулева, заместник-министрите на труда Иванка Христова и на горите Стефан Юруков, първият секретар на посолството на Русия, съветници на президента Г. Първанов, лично домакинът на изявата - директорът на Народния театър проф. Васил Стефанов. Сред публиката бяха известни велинградчани като генерал Ат. Семерджиев, Нери Терзиева, Славчо Велков, както и ученици от класа на режисьора на спектакъла Мариус Донкин. Няма как да не се отбележи и друг един факт - че единствени представители на Община Велинград бяха зам.-кметът Реджеп Ходжов и съветникът Асан Кепчелев...
В края на блестящото представление актьорите бяха затрупани с аплодисменти, букети и кошници цветя. Те не просто заслужиха признанието на публиката, а и изпълниха мисията да покажат какво е постигнал велинградският театър за своите 100 години. Сториха дълбок поклон на създателите на театъра и на всички свои колеги актьори и режисьори, творили през стоте години така, че през 2006 г. самодейният театрален колектив на Велинград да покори сцената на Народния театър. Това е много за едно столетие и е страхотен старт за следващото!
Елена Баева