На 5 юли Литературният клуб „Никола Вапцаров“ към НЧ „Отец Паисий-1893“ организира представяне на книгата „Народните читалища от епохата на Възраждането до съвременността. Културологична перспектива“. Неин автор е д-р Силвена Байракова, председател на НЧ „Отец Паисий-1893“ и на комисията „Международно сътрудничество“ към Съюз на народните читалища.
Тя бе представена от председателя на литературния клуб Александър Кочев, който говори за стойностната биография на д-р Байракова и за трите раздела на книгата, която проследява историята на читалищата в България от Възраждането до 1878 г., от 1878 до 1944 г. и от 1944 до 1989 г. Г-н Кочев цитира думите на Маргарет Татчър, че читалищата са религията на България и припомни годините на основаването на първите народни читалища.
Силвена Байракова представи своята книга под формата на лектория или сказка - много популярен за своето време модел, който бе допълнен със съвременна презентация. За написването на книгата са помогнали получените от над 900 читалища отговори на зададени от автора въпроси. Д-р Байракова подчерта, че досега не е правен такъв цялостен анализ на развитието на читалищата и на гражданското общество. Българските народни читалища не възникват с помощта на държавата, а са продукт на народа, потребност на местната общност. По думите на Стоян Чилингиров читалищата са „гражданските клубове на българина, в които обезправеният роб се учи на гражданственост, на самоуправление“. През Възраждането читалищата имат огромен принос за формиране на националната ни идентичност, те са и огнище на свободата.
Най-малко изследвания период от историята на читалищата е от Освобождението на 1944 г. За него д-р Байракова разказа, че точно тогава възниква и е осъществена идеята за съюз, в който през 1911 г. влизат 158 читалища. Приет е и първият закон за читалищата, започва дебат за финансирането им - дали да става от държавата или да е частна инициатива. Интересно е, че по това време 90% от приходите на читалищата са независимо от държавата и те се управляват от местните общности.
От 1944 до 1989 г. настъпва период на централизация, партията-държава обвързва читалищата с политическа идеология, а Съюзът на читалищата е закрит. Губи се гражданската инициатива и читалищата се обезличават, но се обогатява тяхната материална база, подготвят се кадри, читалищата получават държавна субсидия. Книгата ще има продължение и то ще изследва периода след 1989 г., съобщи авторката.
Оказа се, че темата за читалищата и днес вълнува велинградчани и провокира въпроси. Д-р Стефка Шаламанова изтъкна, че читалищата и днес са място за хора с мисия. В дискусията се включи и кметът Костадин Коев, който се спря на потребностите на местните общности в трите квартала на Велинград и благодари на Силвена Байракова за ценното изследване. За всеки, който проявява интерес, книгата е на разположение в библиотеката на читалището.
Елена Баева