Историята на читалището в Каменица е тясно свързана с историята на сградата, защото не може да функционира читалище без специално предназначена сграда. Много усилия хвърлят читалищните ръководства за намиране на подходящи помещения, в които да се извършва културно-просветната дейност. През 1905 г. е образувано читалище „Свещеник Методий Драгинов“ в къщата на Петър Ст. Мандилов срещу църквата. Най-сетне през 1933 г. Общинският съвет с кмет Никола Павлов решава да се даде безвъзмездно общинския парцел „Беглика“ за строеж на нова читалищна сграда – театър. През 1934 г. се създава сборна община с кмет Йосиф Шнитер. Тодор Ямаков – председател на читалищното настоятелство, успява да убеди Шнитер да отпусне 300 000 лв. за строежа на нова читалищна сграда. На 1 февруари 1941 г. новата сграда на читалището е открита с представянето на драмата „Иванко“ от Васил Друмев.

От 1969 до 1979 г. председател на на Управителния съвет на читалището е Илия Кадинов. Секретар е Димитър Шопов. Двамата полагат значителни усилия за извършването на основен ремонт на читалищната сграда. Като технически ръководител в БКС и Комуналното стопанство ръководех подмяната на ел. инсталацията. От предприятието „Васил Сотиров“ с директор инж. Римпев бе изпратена бригада за монтиране на облицовката. Понеже нямаше скеле в салона, те искаха да се върнат обратно в завода. Тогава бай Илия Кадинов (Бръньо) ги увери, че до края на деня ще има скеле. Отидохме до дома му и той даде всички греди и талпи, които беше приготвил за вдигане на етаж. Няма да забравя какво каза на жена си, която бе против: „Аз за читалището ще дам всичко, което имам, безвъзмездно!“.
По време на честването на 40 годишнината на Велинград като инвеститор в Общината взех участие в монтирането на кристалния полилей, закупен с голямо намаление от Стъкларския завод. Заслугата за това бе на ген. Теменлиев, вуйчо на кмета Михаил Алексиев. Заедно с Шопов и кинооператора Боков успяхме да монтираме тежкия кристален полилей. За удобство, полилеят да може да се сваля за почистване и смяна на изгорели крушки, в завод „Ангел Чопев“ ни изработиха редуктор, благодарение на покойния вече инж. Г. Масларов, естествено безвъзмездно!
Преди година ми се наложи да посетя читалището и бях възмутен да видя, че красивият полилей го няма! Бе ми казано, че председателят Никола Делиев го бракувал. Падали кристали и било опасно за гражданите. Наскоро след това разговарях с началник цеха инж. Георгиев от Сливен. Те са продали стотици полилеи в много страни и няма нито една рекламация.
Във Великобритания съм видял много кристални полилеи на повече от 200-300 години! Искам да се направи проучване къде се намира полилеят! Сигурно краси ресторанта на някоя мутра!
Димитър Т. Ждраков