На 19 август се навършват 2 години от смъртта на Веска Божкова, която дълги години беше част от екипа на „Темпо“. Публикуваме една от нейните статии от рубриката „КЪЩИ С ИСТОРИЯ“ с вярата, че това е начинът да я помним и да почетем паметта й.

На изток централният площад на Велинград продължава с булевард “Хан Аспарух”, на който има построени през 20-те години на миналия век къщи. Те правят впечатление със своята архитектура и говорят за хората, които са ги строили и живели в тях. Тези къщи приличат много по архитектура на къщите в Пловдив от онова време и даже са запазили и до днес (някои от тях) характерния за времето и за града под тепетата жълт цвят.

И до днес такъв е цветът на първата къща, историята на която ми разказа Невена по баща Масларова, по майка Лазарова, а по съпруг Тодева.
Леля Невена (позволявам си да се обръщам към нея така, защото нейният баща Христо и моята баба Славка са брат и сестра), та леля Невена е родена през 1930 г. в старата Масларова къща, която се намираше на ул.”Винчо Горанов” и няколко години след раждането си идва да живее заедно със семейството си в новопостроената Лазарова, станала и Масларова къща.
Къщата е построена през 20-те години на миналия век от Александър (Сандо) Алексов Лазаров, който е най-малкият брат на воеводата Георги Лазаров и съпругата му Александра (Шана) Сирелешчова. Сандо Лазаров е от Гулийна Баня, а Шана Сирелешчова от Банско. И ако Сандо е най-малкият брат на воеводата Георги Лазаров, то краеведите братята Костадин и Димитър Молерови са записали най-много песни от Пиринския край, изпети от Шана, чието семейство е имало търговска кантора във Виена.
Идвайки в Лъджене, Сандо работи като обущар (кундраджия), затова и старите хора знаеха къщата като Кундражиевата. Спечелва си в Чепинско името на много добър и почтен в занаята и с изкараните пари купува и построява къщата, която по онова време е в самия край на селото. (Спомням си от моето детство, че пред нея имаше закусвалня и мекичарница, в която продаваха най-вкусните мекици, имаше и едно много голямо дърво - чинар).
Сандо и Шана имат четири деца: Лазар, Славка, Данка и Цвета. От тази къща през 1928 г. една от дъщерите на Сандо и Шана - Славка се омъжва за сина на Стою Масларов - Христо и след няколко години заживяват в къщата на площада.
Христо и Славка Масларови са орисани от съдбата да отгледат освен своите две деца - бъдещия д-р Александър Масларов, чието име носи днес отделението по хемодиализа на МБАЛ Велинград и Невена Масларова-Тодева и още 11 деца-сираци на двете му сестри и на най-големия му брат Димитър. Общо 13 деца! И, както казва дъщеря му Невена Тодева, “всички са станали хора - изучени и с професии”.
Синът на Лазар, който също се казва Александър, завършва Горския техникум и Лесотехническия университет, но никога не работи като горски, защото става виртуозен китарист и през целия си живот работи като музикант в София.
Развълнувана, леля Невена Тодева си спомня: “В тази къща винаги е звучала музика, защото беше огласяна от китара и мандолина. По времето на бомбардировките вуйчо Лазар ни изнасяше концерти, като свиреше на цигулка, баба Шана пееше и другите свириха. Въпреки тежкото време, в което живеехме, беше весело. На първия етаж живееха евакуирани заради бомбардировките артисти от Пловдивския театър, водени от леля Радка - жената на Кръстю Сарафов и дъщеря им Лили, две години тука живя и учи и артистът Щилян Щилянов, по-късно той стана директор на Русенския театър и Мила Павлова живя и учи тука”.
Преди време разказах за Колчаговата (Хорозова) къща, сега за Лазаровата (Масларова) къща. Двете оформят пространството на нашия централен площад, носещ името на великия ни съгражданин Николай Гяуров. И си обещавам да продължа да разказвам историите на къщите в моя роден град, защото те са доказателството, че Велинград наистина е “Благословен и вечен”!
Веска Божкова