На 18 и 19 февруари във Велинград бяха отбелязани 149 години от обесването на Васил Левски.
18 февруари бе Ден на патрона в СУ „Васил Левски“. Учениците от 4. клас почетоха паметта на Апостола на българската свобода с рецитал и поднасяне на цветя пред паметника във фоайето на училището. Наградени бяха участниците в традиционния конкурс за литературно произведение презентация и рисунка. На Васил Левски бяха посветени предавания по училищното радио и телевизия.

На 18 февруари самодейната театрална група „Драгиновски реализъм“ към НЧ „Методий Драгинов“ излъчи своя нов 10-минутен филм, посветен на Васил Левски. В него младежите от Драгиново рецитират одата на Иван Вазов „Левски“ от „Епопея на забравените“. Черно-белите кадри с участието на самодейци пресъздават пътят на Левски към бесилото и завършват с въпроса на Апостола „НАРОДЕ????“. Емоционалното видео събра много публика и отзиви в социалните мрежи.
На 19 февруари в храм „Света Троица” във Велинград отец Антон отслужи панахида в памет на Апостола на свободата. След това пред паметната плоча на Васил Левски пред читалището в кв. Каменица, което носи неговото име, се състоя традиционното отбелязване на годишнината от смъртта на героя. На почетен караул край паметната плоча застанаха членове на велинградския клуб „Родопчани” към НС „Традиция”. Слово за Апостола на свободата произнесе председателят на НЧ „Васил Левски-1904“ Георги Куманов. В програмата се включиха децата от ДЮВИШ „Звънче”, възпитаници на школа „Журналисти” при ЦПЛР-ОДК и ученици от VI б клас от ОУ „Христо Ботев”. След минута мълчание в памет на Левски бяха поднесени цветя от общината, читалища, училища, Историческия музей, граждански сдружения и граждани. В отбелязването на годишнината се включиха кметът Костадин Коев и заместник-кметът Исмаил Моллов. Направи впечатление отсъствието на представители на политически партии, като единствено БСП - Велинград почете Левски с букет цветя.
Ето и стихотворението, написано от Аспарух Семерджиев от РК „Родопчани“ и посветено на Васил Левски:

В Карлово се той роди
и Народа ни поведе
в тежки и сурови дни!
Загърби майка, расо и рода,
скита гладен
из поробената ни земя.
С комитети и завети
вдигаше на бунт българите клети.
Из села и градове,
на тирана наш
кошмара най-голям му бе.
Но в онази зимна нощ
увисна на бесилото проклето,
та да може и до днес
Апостола да носим в сърцето!
Аспарух Семерджиев