Медицинската сестра току що беше откачила системата от ръката ми. С годините дископатията се обаждаше често и понякога се налагаше по-сериозна намеса.

На вратата се позвъни и скоро там се показаха трима младежи с маски и с чанти в ръце. Пошегувах се : „Какви пък маскирани лица нахлуват в дома ми?” Засмяха се крехко, с младе жка неподправеност и жизненост. „Вие откъде разбрахте, че съм болен , та идвате да ме посетите?” – попитах аз.
„Не знаехме , че си болен, дядо Шан, дано се оправиш бързо”- отговориха те - „Работим по проект „За бабите и дядовците ни – с любов и грижа”, който драгиновското читалище спечели от една Фондация Bcause. С удоволствие бихме постояли по-дълго при теб, винаги сладкодумно разказваш истории от миналото и живота си. Имаме още посещения при възрасни хора, 117 на брой са тези на осемдесет и повече години, за които е проектът. Читалищният екип подготви пакетите с хранителни продукти, почистващи препарати, пресни плодове и зеленчук. Добре, че имаме съдействието на Кметство Драгиново. С техния камион колегите цяла сутрин обикаляха горната махала. Хайде, довиждане сега.”
Жена ми се засуети, търсейки да почерпи неочакваните си посетители, а те вече бързаха към портата. В пакетите, които донесоха грижливо бяха подбрани и подредени предвидените продукти. Но те не бяха най-важното в случая. Очите и на двамата ни се замрежиха от спонтанно бликнали сълзи. Трогна ни вниманието и грижата, която местното читалище беше проявило, мислейки за най-възрастното население на Драгиново, развълнуваха ни незнайните дарители от онази фондация, която работи за достойни старини на гражданите. Зарадва ни милото отношение на младите доброволци, които проявяваха уважение и доброта. Сърцата ни са изпълнение с умиление и благодарност към всички.
Милен Налбантов