Улица “Цар Самуил” води от центъра на Лъджене до Чепино, успоредно на булевард “Съединение”. В момента част от нея виждат всички българи, които гледат телевизионния сериал “Ол инклузив”. От снимките с дрон всичко е зелено и красиво, но слезем ли на земята, действителността се оказва различна. Улицата не е асфалтирана от десетилетия, това е първият и най-голям проблем, но до него се нареждат още много други.

Започва в подножието на парка под “Бор”, като в този участък от едната страна на улицата има къщи, а от другата - зелено пространство, което свързва града с гората. Чудесно място за живеене, защото хем си в центъра на Велинград, хем буквално за минути можеш да излезеш от града и да хванеш някоя от многобройните горски пътеки. Но... Заради близостта до центъра паркирането в тази част на ул. “Цар Самуил” в 99% от случаите е мисия невъзможна. Колоната от спрели автомобили е постоянна величина, което създава трудности и за живеещите, и за преминаващите с автомобил, които са принудени да слаломират между дупките по асфалта
. Над тази част на ул. “Цар Самуил” се издигат стълбите към “Бор” и стълбите към големия Възпоменателен кръст. За разочарование на хората, които са решили да използват стълбите, всички те са в лошо състояние и се нуждаят от ремонт и от почистване на околното пространство. Кръстът е една от притегателните точки в курорта, така че е крайно време подходите към него откъм ул. “Цар Самуил” да бъдат оправени.
Минеш ли участъка над двора на ПГИТ “Ал. Константинов”, започваш да се чудиш дали си на улица в град или на междуселски път. Дупки, прахоляк, постоянно разкопаване и частични ремонти, някои от които се правят не от общината, а от хора и фирми с имоти на улицата, които се опитват да си осигурят някакъв по-нормален достъп. След асфалта пред хотел “Роял Спа” отново започва офроуд трасе без никаква настилка, но за сметка на това с огромни кратери, които в дъждовно време се превръщат в езера, а в сухо време бълват милиарди “фини прахови частици”. Новопостроените жилищни кооперации, къщи за гости, хотели предлагат звезден лукс, но състоянието на инфраструктурата е отчайващо. Хора, които живеят и работят на това място, са отправяли не десетки, а стотици пъти молби, жалби и настоявания до общината. Сигурно са получили и същото количество обещания, но резултатът е нулев - толкова години не е сложена дори най-елементарна настилка. Едно от оправданията е, че тук продължава да се строи, тоест да се копае за вода, канал и комуникации. Наистина и в момента тази част на улицата е строителна площадка. Но строителство винаги ще има, а общината трябва да има стратегическо решение за квартала. Освен ако не е решила да го ползва като туристическа атракция от типа “Само в планината на Орфей: сблъсъка на лукса с мизерията”?!
И ако строителството в частта до кръстовището, водещо към “Олимп” и “Гранд хотел Велинград” може да бъде някакво обяснение за несвършена работа, то няма какво да оправдае състоянието на ул. “Цар Самуил” в следващия участък. Хората, които живеят в къщите от двете страни на улицата, имат пълното право да протестират и то на много висок глас. Обаче сякаш никой не ги чува и не вижда, че няма асфалт! Граничи с абсурда толкова години улица в сърцето на туристическата зона на СПА столицата на България и на Балканите да няма асфалт! Не може да се асфалтира само към хотелите, качеството на живот на велинградчани също би трябвало да е приоритет за общината.
Продължението на ул. “Цар Самуил” към Чепино има асфалт, но на места изронен, с много дупки, с високи шахти. Цялата улица просто крещи “Ремонт!”. Краят й опира в новоремонтираната “Осми март” - сравнението показва как трябва и как не трябва да изглежда една градска улица.
Елена Баева