Състоянието на паметниците е знак за нашето истинско отношение към миналото. Знамената, които веем по официални поводи; носиите и воинските униформи, които обличаме на национални празници; големината на хората, с които пълним площадите - това са все външни изяви на българското ни самочувствие, но нека не подминаваме гледки като тези на снимките.

В Деня на будителите 1 ноември снимахме паметника, който бележи мястото на старото училище в Лъджене в самия център на Велинград. Около паметната плоча са разхвърляни изпотрошени плочки и колони, захвърлени вероятно след някакъв ремонт. Гледката не е от днес, цяло лято е така и никой не си прави труда да почисти пространството около паметника. Чакахме, но не се случи и за 1 ноември. Казаха се толкова хубави слова за будителите, а подминаваме скромния знак за едно от огнищата на просвета в Чепинско...
На другата снимка е паметникът, посветен на героичното Илинденско въстание от август 1903 г., също в централния парк на Велинград. За годишнината от въстанието никой не сложи цвете, каквото героите заслужават. А за “украса” на паметника служи... кошче за боклук?! Това също не е нито от днес, нито от вчера, а вече месеци наред. Случайност, недоглеждане, нехайство или просто безразличие и липса на памет?
Във Велинград ще се намерят още такива примери, които изглежда не правят впечатление на никого... Нека добре се вгледаме в тях - така изглежда нашата памет.
Темпо