И тази година Велинград имаше своя археологически сезон. Вярно, той не започна по традиция на 20 юли - Илинден, а в края на август и продължи през целия септември, но беше ползотворен. И времето беше благосклонно към археолозите - слънчево и топло, а участниците в разкопките, както всяка година, бяха не само от България, но и от Турция, Румъния, Италия.

Ръководител на археологическите разкопки на тракийските светилища в Чепинско проф. Диана Гергова, член на ИКОМОС към ЮНЕСКО, отново беше на терен, търсейки още доказателства за скритите, сакрални тайни на бесите. Проф. Гергова тази година стана носителка на едно от най-високите отличия на Страната на изгряващото слънце - Златен медал с розета и Грамота от канцеларията на императора с подписа на премиера на Япония Шиндзо Абе. Отличията й са връчени за принос в изследването и опазването на световното културно наследство.
За проф. Гергова и участниците в разкопките тази година е много успешна. Поради липса на средства работата бе съсредоточена само върху тракийското светилище при параклиса „Св. Илия” над Клептуза, за което тя казва: “Този обект е много добре запазен и уникален за историята на бесите. Тази 2019 г. общината в лицето на кмета д-р Коев и Общинският съвет оказаха чувствителна не само морална, но и финансова подкрепа за по-сериозно проучване на интересното наследство на бесите. А това означава само едно: че има различно и перспективно мислене за новото, с което Велинград да привлича своите туристи, да се превърне в привлекателна не само национална, но и европейска археологическа и историческа посока (дестинация). Тазгодишното отношение към нашата работа на тракийското светилище на бесите над Клептуза е пример за това ново мислене на ръководството на Велинград и нашият отговор не закъсня. Ние успяхме и разкрихме напълно архитектурния план на този сакрален, свещен обект на бесите - 2,20 метра западна и южна стена на светилището. С помощта и на горските успяхме да разчистим този археологически обект и той вече е все по-посещаван от хората. Предстои разкриването на още тайни на този обект, но за съжаление средствата ни стигат едва за един месец, въпреки че ползваме работата на петнадесетина доброволци, Горското и прекрасните работници от Грашево. Необходими ни са повече средства за западната стена, която е и повече разрушена.”
Без да чака въпрос, проф. Гергова продължава: “Знам, че ще ме питате защо е спряла работата на тракийското светилище на Острец и затово ви отговарям направо. За съжаление, след реализирания проект през 2015 г., работата спря. Този проект бе по програма на Министерството на земеделието и работата по него промени значението за ролята на светилището и мястото, което то заема в земята на бесите. Открихме уникални и непознати находки, които подчертават, че това светилище от края на второто хилядолетие преди Христа до началото на V век след Христа, е играло изключително важна роля в живота на траките. Открихме умбо (централната част) от щит, а реставраторът установи, че то е направено от желязо, покрито с мед и най-отгоре със златен лист. Такава ценна находка, както и жезълът на бог Дионис, характерен с изработката и символите само за олимпийските богове, керамиката и не на последно място разказът на бащата на историята Хродот. Аз вече съм докладвала, че търсенето, продължило повече от 150 години, къде е светилището на бог Дионис, посетено от Александър Македонски преди похода му на изток, се намира на връх Острец край Велинград. Отново ще подчертая годината 2015, защото тогава по спечеления проект ние разполагахме със средства 40-42 хиляди лева за работа и за два месеца направихме и консервация на източната стена на светилището. Липсата на работа по светилището, на охрана и поддръжка от 2015 г. досега, доведоха до свободното му рушене от иманярите и природните условия. Много вярвам, че след изборите с кмета и новото ръководство на града ще работим съвместно по спечелването на средства по Програмата „Региони в растеж”, защото само така ще можем да продължим работата и да социализираме връх Острец. Казвам да социализираме Острец, като имам предвид не само продължаването на разкопките, но и оправяне на пътната мрежа до там. И силно вярвам, че ще можем да изградим и лифт. След мои публикации една американска група туристи, която се занимава с езотерика, прояви интерес да посети тракийското светилище на Острец, но 8-те километра път им се видяха дълъг за тях преход.
Тук ще напомня на велинградчани и на ръководството на града, че и Гергевана, въпреки че е познато и посещавано място, се нуждае от специални грижи, за да се превърне в туристическа посока, пълна с красота, история и мистицизъм.
Върховете, които пазят Велинград, имат и пазят своите сакрални и съкровени тайни. Още през 80-те години на миналия век моят съпруг проф. Доморадски е направил първите обиколки на околностите на Велинград и всичко открито, чуто, осмислено е в неговите записки. И заради това аз вярвам, че е дошло времето те да бъдат разкрити и показани, за да почнат да говорят и разказват. А те има какво да ни кажат, повярвайте ми! Например защо светилището на Острец е посетеното от Александър Велики и от бащата на бъдещия император Цезар? Интересен е разказът на Херодот по този въпрос, но е интересен и фактът, че то е свързано със селището Пистерос (днес град Септември), а до него се стига по пътя на река Чепинска - пътя, по който преди хилядолетия Александър е минал. Дошло е времето и за откриване тайните на керамиката, върху която има много изображения на змията - символ на богинята майка и бог Дионис, за развяваните от вакханките живи червени змии по време на орфическите вярвания и празници, свързани с боговете Аполон и Дионис.”
Веска Божкова