На 3 октомври 2019 г. Ракитово се прости с една силна, голяма жена – Надежда Трифонова Цигова. Тя е родена на 13 ноември 1926 г. в село Долни Луковит, Плевенско, в семейството на Трифон и Гета Съловски. На Архангеловден 1952 г., когато идва снаха у Цигови, Ракитово се превръща в нейна съдба. Със съпруга си Петко Цигов създават здраво и щастливо семейство, горди родители на син и дъщеря – Георги и Стефка.

Повече от 40 години работи като учителка в ОУ „Христо Ботев“ Ракитово. Има орден „Кирил и Методий“ II степен и всички други учителски звания и награди, присъждани тогава.
За сцената я открива Тодор Пелев, секретар на читалище „Будилник“ и ръководител на самодейния колектив по това време. Цели 50 години Надка Цигова не слиза от сцената. Тя споделяше, че читалището е нейният втори дом и за нея то е храм. Създаде цяла галерия от ярки и колоритни женски образи във всички жанрове. Ракитовци я определяха като стихийното бедствие на ракитовския театър. Почетен гражданин на град Ракитово и почетен член на читалище „Будилник“. Носител на всички големи отличия, присъждани за самодейна театрална дейност.


Тя ни даде нещо безценно
Преди почти 3 години, пак беше есен, летяхме за юбилея на баба Надка – 90 години. Ракитово ни посрещна с много дъжд. Баба ни посрещна, както винаги, с топлината на нейните аши и много слънце в очите. Каква радост, че дворът е пълен и ни вижда всички заедно! И какъв купон!
Ето тази - 90-годишната, дирижира музиката и танците. Със същия замах баба Надка дирижира доброто настроение и оптимизма и в ежедневието ни, където и да сме. На всеки от нас поне веднъж тя е дала нещо безценно – КУРАЖ. С този кураж вероятно всеки от нас е постигнал нещо ЗАРАДИ нея. Така тя е навсякъде около нас – във взетите изпити, в пътуванията, в работата, в любовта, в малките и големите решения. Не защото ни е стискала палци, а защото ни е научила, че дните се печелят с оптимизъм и усмивка, с вяра в доброто начало и в добрия край, без съмнения, без мрън-мрън, смело напред. Няма страшно – действие му е майката. Животът е борба, ама хубава. С песни и танци, с хора, с приятели, със семейство, с отворени сетива за всичко ново, с отворени врати вкъщи и в сърцето.
Бабо, отваряш нова врата, защото тук ти стана тясно. Абсолютно безобразие е да си на 92 и да си с по-млад дух от собствените си внуци. Давай смело напред! Ти си нашият супер герой, нашето вдъхновение за печелене на битки. Тук с нас остава силата ти, без граници и разстояния, без повече юбилеи и числа, без рамка и определени дати, на които да се връщаме през есента. Ти вече отдавна живееш в нас. Обичаме те, супер сило. Бон воаяж!
От внуците