Случвало ли се е да изтръпнете от радост? Аз изживях това. Като полъх на вятър и песен на чанове при мен ”долетя” дар отдалече, чак от Родопите. Дар, събрал щедрата обич на един скъп за мен човек, една слънчева родопчанка, прекрасната ми приятелка Стойнето - Стойна Стоянова от Велинград. Прегръщам нейната първа творческа „рожба”, събрала на страниците си красива, истинска, безпределна човечност и самороден талант. Щастлива съм!

Разтварям стихосбирката на поетесата Стойна Стоянова „Всичко е миг” и „политам” към зеленото царство на Орфей, към нейното родно място - Велинград! Там са ме връщали много пъти спомените за земния рай, в който намерих надежда, върнах здравето си и открих нови приятелства. В пазвите на Родопа планина блика най-живата - чудотворна вода , ухае на бор и на билки. Тук, на Чепинска земя, е родена Стойнето.
Земя за изгрев и земя за залез,
земя за полет и земя за плод,
земя за цвят, земя за дъхав здравец,
ти, Чепинска земя, на моя род.
(Земя за изгрев)
Във моя град душата наранена
намира лек във изворите топли.
Тук чувствам се отново окрилена,
забравила тъга и стари вопли
(Изповед)
Оглеждам се в светлото огледало на Клептуза заедно със старите върби и чувам благодарствената изповед на поетесата:
Благословена съм, че тука съм родена!
Щастлива съм, че тука ще умра.
(Земя за изгрев)
Розово мушкато хубавее на нейния балкон и навява спомени за „роден дом, асма пред него, за двор окъпан в росица и мед…” „Чувам” безгрижен детски смях и „виждам” русокоса палавница, която не тича, а лети около чемширите. Свидни са спомените за мама и татко. Душата често се връща при тях, да потърси в „простора подслон” (Спомен).
Животът е любов…Отварям следващата врата в творческия дом на моята приятелка и ме обгръща магията на любовта, без която не можем. Любовта, на която всички сме подвластни.
Прекрасно посвещение приковава вниманието ми:
Бъди ми еликсир да те опитам.
Бъди ми болка, за да те усетя.
И вино ми бъди, да ми нагарча,
във пътя ми бъди добра вселена.
(Любов)
Само безрезервно влюбена жена би могла да отправи подобен зов към своя съпруг.
Силна и мъдра е родопчанката.
Сърцето отдавна е вече разбрало,
че всяко изгаряне го закалява.
(Когато нажалват ме спомени)
Тя е себе си. Това й стига. Не свежда глава пред никого. Лекува сама болките си. Добротата често боли в нея, а душата й кърви в трудния й ден, но не вярва на заблуди и лъжи. Такава е дъщерята на Родопа планина. Убедена, че ще си отиде от откровеност и вярваща, че всеки срещнат по пътя й към себе си е бил част от нея.
„Пречиствам” душата си заедно с поетесата и споделям призива й, с надежда, че щом най-накрая дъга се извие и тръгнем под нея към себе си ние - ще спрем да изхвърляме на бунището всичките истини. Ще изчистим греховете в нас. Защото:
Доброто е тихо. То идва без глас.
(Пречистване)
Всичко е миг!…Миг беше и „гостуването ми в творческия дом” на скъпата ми приятелка Стойна Стоянова. Като родопска песен отеква в мен откровението й:
Душата ми е тънка като струна,
разпъната на своя земен кръст,
тревожна като дума предкуршумена,
неказани слова пред земетръс.
Когато ме обсъждат как живях –
дано да ме сравняват с волна птичка.
А щом угаснат моите очи
и всичко свърши в този път мой земен,
зората да не спира да зори
и моят стих да бъде пак потребен.
(Изповед)
Стойне, мила приятелко! Благодаря, че докосна и развълнува душата ми с твоите стихове, както само ти можеш, защото са искрени и истински като живота. Всеки ред, изписан от талантливото ти перо, остави следа в душата ми. Благодаря ти!!!
Пожелавам ти творческо дръзновение, здраве и любов! Щастливи срещи с читателите. Сигурна съм, че те ще се множат и ще очакват като мен следващата твоя книга.
Сърдечно: Лилия Велчева, Силистра