Повод за тази статия е конкретна случка от изминалата седмица – изсичането на дърветата по улица „Владо Черноземски“ в центъра на кв. Каменица (подробности вижте в статията “Още една улица в Каменица остана без дървета” на стр. 3). Дърветата бяха отрязани след подписка от 30 човека, живеещи в блоковете, които заявиха, че застават зад решението на кмета Костадин Коев и очакват, че след ремонта улицата ще стане много по-хубава. Заявиха и че не може хора, които живеят на друго място, да казват дали да се сечат дърветата на тяхната улица или не.

Случаят съвсем не е изолиран. При всеки от големите ремонти през последното десетилетие – на ул. „Ал. Стамболийски”, ул. „Юндола“, на бул. „Съединение“ и др., първо се обещава, че дървета няма да се режат, но по време на строително-ремонтните дейности се прави точно обратното. Винаги обяснението на общината е, че това става по желание на живеещите там. В някои случай отрязването на дърво наистина е наложително, но има и други, в които някой просто иска повече място за автомобила си, да се вижда по-добре търговския му обект или да не му падат листа в двора. От общината винаги дават обещанието, че на мястото на отсечените ще бъдат засадени нови дървета. Как се изпълнява това обещание? Вижте как изглеждат участъците от бул. „Съединение“ на входа на кв. Чепино или ул. „Юндола“ – ясно е, че са нужни години и десетилетия, за да имаме същата зеленина, която носи красота и хладина, пречиства въздуха, пази от шума и дава облика на Велинград.
След поредната сеч на ул. „Владо Черноземски“ потърсихме от Община Велинград данни за това
колко дървета са били изсечени във Велинград през последната година.

За съжаление не получихме такива и, разчитайки на обещанието на кмета Костадин Коев, ще продължим да очакваме информацията. Попитахме и дали Велинград отговаря на нормативите за зелена площ на брой население, но и този въпрос остава да чака конкретен отговор.
И докато чакаме отговорите, нека обърнем поглед към малкото информация по темата, която е обществено достъпна на сайта на общината. Там е публикувана Наредбата за управление на зелената система, приета от Общинския съвет на 29 март 2018 г. Към наредбата има и Анализ на състоянието на зелената система. И тук започват парадоксите! Защото най-актуалните данни в текста са от 2007 година, а за дейностите по озеленяването отговаря отдавна ликвидираната общинска фирма „Стройком“!... Анализът е професионален, но очевидно е писан по друго време, след което не е осъвременяван. Но след като 11 години по-късно (!) е гласуван и приет от Общинския съвет, то най-вероятно общината няма по-нови данни за зелената система, така че нека да се запознаем с това, което има.
Анализът започва с кратка история, която като велинградчани е добре да познаваме: „Няма запазен архив за възникването на зелените площи в града. Предполага се, че първите от тях са създадени след построяването на читалищата и минералните бани в трите квартала. Единствените запазени сведения за година на завършване на някои обекти и данни за броя на растителността, са през първата паспортизация за 1960-1961 г., направена от инженер озеленителя Виолета Д. Илинова. Първи засаждания на растителност по обекти (съответно и направа на алейна мрежа) са за парк ”Вельова баня” - 1935 г. и за езерото ”Клептуза” - 1937 г., като се предполага, че по същото време е засаден и парк ”Клептуза” с допълване на растителността през 1961 г. Със сигурност се знае, че първите липи по бул. ”Хан Аспарух” са засадени през 1942 г. по инициатива на Яков Делибалтов. А озеленяването на бул. ”Съединение” Чепино - Каменица е през 1956/57г. под ръководството на сина му Стоян Делибалтов, като обикновеният смърч е пренесен от гората. Справка за повече от видовете, без да се споменава на кой обект и колко броя са, е направена от инженер- лесовъда Цветко Кънчев. Пълни данни за видовия състав по брой на обект, настилки, ВиК, засаждания през годините и пр. са събирани след 1985 г., но поради липса на място за архивиране е под въпрос оцеляването им. Първи заснемания на растителността и всички данни за нея са направени след 1988 г. от Н. Фендрина, Цв. Пашова, Зл. Аврамова, М. Стамберова, Д. Пашова.“
Важен факт от анализа е, че

във Велинград няма нито един парк,

защото по нормативи паркът трябва да бъде над 50 декара. Според площта на озеленените площи за широко обществено ползване се определя и различния им функционален характер и предназначение: парк – над 50 дка ; градина – от 20 дка до 50 дка и сквер – от 0,5 дка до 20 дка.
Анализът сочи, че след промените в ЗУТ от 27.07.2007 г. за отпадане на лесопарковите територии при изчисляване на необходимата площ от квадратен метър на човек

недостигът на зелени площи във Велинград се е увеличил на 112 дка.

Причината е, че три градини с лесопарков характер - Двореца, Вельова баня и Клептуза отпадат като такива. Което означава, че Велинград не само не разполага с общоградски парк, но вече и с градини по използваемост.
И още цифри от анализа, в които е добре да се вгледаме: „В Каменица няма по-голяма зелена площ от 4 дка, а в Чепино единствена градина, но не по поддържана площ и използваемост, е Клептуза. При норматив от 12 кв.м. на жител в нормите е Лъджене, недостигът за Каменица е 65 дка, за Чепино – 47 дка, което означава, че и в двата квартала е необходимо изграждане на парк. Неравномерно е разпределението по квартали не само по изградените площи, но и по функционален характер, предназначение, структура, участие на вегетативна площ. Преобладават площите с размери под 4,5 дка (31 бр.), те заедно с неподдържаните и площите с предимно обслужваща функция (към обществени сгради) са почти 50% от общата площ. В Каменица 78% от общата озеленена площ за квартала са от озеленяване на улиците... За Лъджене зелените площи към улиците са 18%, докато за Чепино е 11% от всички зелени площи. Общо за града участието на зелени площи към улиците е 32%. В Лъджене са 52% от общите зелени площи и 62% от общата вегетативна площ. Съответно от останалата обща озеленена площ 25% са в Каменица и 23% в Чепино. В сравнение с 1988 г.

намалели са не само бройките дървета, но и видовият състав.

През 1988 г. иглолистните дървета от 29 вида са били 61% от всички дървета, като основните вида: обикновен и сребрист смърч и бял и черен бор са съставлявали 80% от тях. През 2002 г. иглолистните са намалели с 9 в. и с 1467 бр. (43%), а основните вида с 86%. За 2007 г. намалението спрямо 1988 г. е с 10 вида и 1600 бр. (46 %). През 1988 г. широколистните са били представени от 49 вида. Намалението за 2002 г. е с 6 вида и 590 бр. (27%). За 2007 г. спрямо 1988 г. намалението на видовете е с 8 бр., на дърветата с 614 бр.
Анализът обръща специално внимание на уличните дървета, които служат като филтър и заглушител - намаляват въздействието на замърсяванията и високия шум, но същевременно са поставени при най-неблагоприятни условия. От паспортизация на улиците в града е установено, че 16% от тях са с ширина на тротоара 1 м, 78% с ширина на тротоара 1,5 м и по-малко от 6% с ширина 2-2,50 метра.Същевременно за пестене на дворно пространство почти навсякъде сградите са разположени на самата граница с тротоара, като всичко това не създава добри условия за масово озеленяване на улиците и развитие на растителността. Дървета с различни повреди на стволовите и короните са доста висок процент от общия – 64% (над 3260 бр.) В относително добро състояние са около 1800 бр. дървета на 223 бр.улици.

На улица се падат по 8 броя двустранно, вместо нормативните 180 броя дървета.

От анализа на състоянието на зелената система на общината се правят редица изводи. След тях са лошото планиране и изпълнение на устройствения план на града, липса на замисъл за създаване на ефективна зелена система по всички необходими за това нормативи; съзнателно неактуване на съществуващи и отредени по план площи; недостиг от 112 дка или два парка в Каменица и Чепино, неравномерно разположение на зелените площи по квартали, площ, функционален характер и обезпеченост с кв.м. на жител, все по-високата плътност на застрояване, без да се държи сметка за нормативите за необходимата озеленена площ и др.
Всъщност анализът показва поредния велинградски парадокс. През декември 2011 г., благодарение на новата пешеходна и озеленена Търговска улица, Велинград спечели званието „Зелен град“ от националната кампания „Зелена България“. През февруари 2012 г. получи специален приз „Зелен град“ от кампанията на „24 часа“ и „Дарик“ за най-добър град за живеене. През 2016 г. МОСВ, МРРБ и посолството на Франция ни обявиха за „Екообщина“ заради новата велоалея по бул. „Съединение“. Но когато фактите говорят, дори отличията трябва да замълчат! А фактите според гласувания от Общинския съвет документ през 2018 г. са, че на Велинград не достигат 112 дка зелени площи или два градски парка, за да покрие нормативите за чиста и здравословна градска среда!
Когато фактите говорят, трябва да замълчат и някои лични желания. Защото уличните дървета не са ничия лична собственост. Какво ще стане, ако утре живеещите на ул. “Никола Вапцаров” пожелаят да не минава теснолинейката, защото им пречи и е опасно? Ако живеещите край парк “Финансовото” поискат да бъде затворен, защото децата им шумят? Ако живеещите на “Юндолска” спрат автомобилния поток в неделя или живеещите край Пазара се дигнат на бунт срещу сергиите пред домовете и дворовете им? Принципът “така пожелаха хората” звучи добре, но крие опасности и това най-добре би трябвало да осъзнават тези, които управляват града.
Всяко отсечено дърво е важно – не само за хората, пред чийто дом е, а за общата картина и атмосфера на града. Важно е за въздуха, който дишаме. Важно е за красотата на улиците и градините, в които отглеждаме децата си и посрещаме гостите на града. Важно е дори за титлата СПА столица на Балканите, защото при избора на Велинград през 2008 г. един от трите основни критерия наред с количеството минерални извори и броя слънчеви дни през годината, е била именно зеленината.
Преди да отсечем поредното дърво, което пречи на някого или трябва да освободи място за следващия билборд, хайде да се опитаме да си представим Велинград без липите по ул. „Хан Аспарух“, без боровете в Боров парк, без най-красивата гора над Клептуза… Не искам да си го представя, защото това не би бил Велинград.
Елена Баева