Ето какво разказва пред вестник “Темпо” през 1994 г. Стоян Делибалтов, който години по-късно ще получи званието “Почетен гражданин на Велинград” като признание за приноса му към зелената система на нашия град:

“През 1942 г. моят баща Яко Ненов Делибалтов работи в Общинския съвет на село Лъджене по озеленяването. Той решава улицата от съда до старата сграда на общината да бъде засадена с липи. Но по това време е нямало общински разсадник, нямало е и в Пазарджик. Затова той заедно с още трима души отива на Бакърджишкия хан и от гората изваждат необходимите липови фиданки. Горският служител Луко Теофилов налага глоба от 200 лева, която общината отказва да изплати и моят баща я заплаща лично. Така фиданките са засадени и запазени.
1945 г. аз поех щафетата и през 1947 г. продължих засаждането на липи от старата сграда на общината до Вельова баня. Заедно с дърветата направихме зелени полета, засадихме декоративни храсти и рози. До 1957-58 г. всичко се пазеше, беше красиво. Но през 1960 и 1965 г. някои хора дадоха предложение липовите насаждения да бъдат подменяни, тоест през дърво да се сече и да се засажда нова фиданка. Разбира се, аз се възпротивих, представете си на какво щеше да заприлича улицата. Предложението не беше прието. Дърветата щяха да бъдат унищожени, а липите живеят до 200 години“.