През първото десетилетие след освобождаването ни от турско робство, както в Княжество България така и във васалната Източна Румелия, не съществуват учебни горски заведения. Малкото лесничеи, които работят по това време, са с висше образование, придобито в горските университети и академии в Германия, Австро-Унгария и Русия.

За средни лесотехнически кадри, т.н. „помощник- лесничеи”, са назначавани завършилите земеделските училища „Образцов чифлик” край Русе и Садово, независимо че нямат специална горска образователна подготовка. Назначаваните „Горски стражари” в държавните и общински лесничейства са били неграмотни или полуграмотни.
През 1895 г., след многобройни настоявания от лесовъдските среди за задоволяване на горските стопанства от грамотни низши горски кадри, министърът на земеделието и търговията Григор Начович и главният инспектор по горите Стоян Бръмчев обсъждат създаването на училище за горски стражари. Имало е няколко предложения за местото на откриването му, но решението на Горския съвет от 16 февруари 1896 г е то да бъде в държавната гора Чамкория (Боровец). В него се казва:
„1. За по-грамотните горски стражари да се основе едно практическо горско училище с едногодишен курс на обучение, където всяка година ще могат да постъпват 50-60 души горски стражари. 2. За по-малограмотните да се открият ежегодни временни курсове, които да траят 4-5 месеца.”
На 1 октомври 1896 г. първото горско училище се открива първоначално в Самоков поради това, че учебните помещения в Боровец не са готови. През следващата година се премества във новопостроената сграда в Боровец и започват редовните учебните занятия.
За управител (директор) е назначен чешкият лесовъд Юлиус Карел Милде. Той е един от специалистите – лекари, агрономи, педагози, историци, художници, финансисти и др., които правителството е поканило да помогнат за изграждането на младата българска държава. Милде идва в България през 1890 г и под неговото ръководство се осъществяват редица залесителни мероприятия в София, включително царската Борисова градина. За помощник на Милде е определен лесничеят Тодор Костов. Двамата съставляват преподавателския персонал. През 1899 г. от Искрецкото горско стопанство към тях се присъединява и лесовъда Спас Поптодоров. През 1891 г. в бюджета на държавата не са предвиждат средства за издръжката на училището и то се закрива. През краткият период на съществуването му успешно се подготвят като добри специалисти 167 горски стражари.
След многобройни протести от обществеността и лесовъдите, се възстановява низшето горско училище, но тук - в село Лъджене.
На 31 юли 1911 г. Министърът на търговията и земеделието Димитър Христов с тържествен водосвет открива низшето горско училище. Присъстват Стоян Брънчев – началник на горското отделение, народни представители, общественици и културни дейци, лесовъди, кметове и местни граждани от цялото Чепинско корито.
В своята много поучителна реч министърът казва и следното: „Вашето съществуване зависи от горите, затова Вие трябва да се погрижите за залесяването на стърчащите около Вас оголени склонове и с това да си възвърнете капитала, който до сега без сметка сте разпилявали. Като обявявам горското училище за открито, нека всички пожелаем щото от това училище да излизат хора, полезни за осъществяването на задачите на лесовъдската наука, истински ратници за издигане на горското дело, от което и население, и народ, и държава и сега, и в бъдеще очакват своя поминък.”
За директор е назначен Спас Поптодоров, който вече има опит от горското училище в Боровец. През различните години учители са били инженерите Никола Тороманов, Цанко Дончев и Стефан Парашкевов. Освен учителите, старшият горски стражар Димитър Господинов се грижел за правилното провеждане на извънкласните занимания и следял за дисциплината и реда в училището и извън него. Училището е било настанено в освободените казармени постройки, които се намирали на мястото, където сега е построен комплекс „Бор”. В двора му е бил създаден малък разсадник, семесушилня и първият в Чепинско хидрометеорологичен пункт.
Обучението се провеждало по специалната програмата, изготвена от Милде, когато училището е било в Боровец. Учениците – конни и пеши младши и старши горски надзиратели, дошли със служебната униформа и оръжие. Режимът е бил като във военно поделение. Тръбач ги призовавал за ставане, за храна, за учебните занятия и лягане. Съгласно програмата се изучавали, макар и в съкратена форма, български език, аритметика, геометрия, ботаника, почвознание, лесовъдство, лесоустройство, лесоползване, укрепяване на пороите, лесоохрана, лов и рибарство, законоведение, управление на горите, хигиена, пеене, гимнастика и строево ходене.
Възпитаниците на училището били избира чрез подбор от горските стопанства от цялата страна. Учебната година започвала на 1 август и завършвала на 29 юли следващата година с устен и практически изпит в присъствието на един министерски пратеник. Получилите слаб успех се уволнявали завинаги от ведомството на горите, а отличниците били назначавани за конни старши горски стражари.
На 31 юли 1914 г, поради започналите Балканска, Междусъюзническата и Първата световна войни, училището е затворено. Наново е открито през м. декември 1920 г, а през м.септември 1925 г е преместено отново в Боровец.
Низшето горско училище в с. Лъджене са завършили около 300 ученици. Заедно със завършилите в Боровец 167 станали добри помощници на лесовъдите по охраната на горите, извършване на всички видове горскостопански мероприятия по стопанисването на горите, залесяването, разсадниковото производсво, лесоползването, поради което се ползвали с доверие в горските стопанства на страната. д-р инж. Кирил Цанов

От редакцията: Това е последната статия на инж. Цанов, която ни изпрати броени дни преди смъртта си през септември 2018 г.