„Броеница на щастието“ е първата книга на Ивет Лолова, която прие поканата на НЧ „Св.св. Кирил и Методий-1905“ за среща с велинградската публика. Вечерта на 22 ноември започна с музика – виенски валс в изпълнение на Васил Ангелов. Мария Чорбаджиева, председател на читалището в кв. Чепино, сподели, че книгата се чете на един дъх, защото разказва една колкото обикновена, толкова и тъжна история за болката на една майка, чието дете е болно от епилепсия. Книгата задава много въпроси и дава отговори за това какво е щастието и как то може да бъде уловено и изживяно в малките неща и радости от живота.

„Броеница на щастието“ е първата книга на Ивет Лолова, която прие поканата на НЧ „Св.св. Кирил и Методий-1905“ за среща с велинградската публика. Вечерта на 22 ноември започна с музика – виенски валс в изпълнение на Васил Ангелов. Мария Чорбаджиева, председател на читалището в кв. Чепино, сподели, че книгата се чете на един дъх, защото разказва една колкото обикновена, толкова и тъжна история за болката на една майка, чието дете е болно от епилепсия. Книгата задава много въпроси и дава отговори за това какво е щастието и как то може да бъде уловено и изживяно в малките неща и радости от живота.
Авторката Ивет Лолова представи книгата си по необичаен, но интересен за аудиторията начин, разказвайки за цветните копчета, с които заедно с дъщеря си ниже броеница от щастливи моменти, за оригами и рисунки, направени от нейното дете. Книгата има биографичен елемент, но не е автобиографична, в нея са включени и разговорите на Ивет Лолова с хора, сблъскали се с други заболявания като диабет, аутизъм, незрящи. Събитията и хората са изцяло реални, а представянето им е в стила на художествената документалистика. Писателката сподели, че се е опитала да пише кратко, така че да стигне до съвременния читател. Тя разказа и много лични истории и подробности от „кухнята“ на писането, които бяха особено интересни за присъстващите деца от школата по журналистика с ръководител Нина Маврикова.
Първоначалното заглавие на книгата е било „Синя майка“, защото на английски думата за „синя“ означава и „тъжна“. Но това не е книга само за болката и тъгата, които идват с болестта: „От нас зависи да каляваме характера си, за да се справим с трудностите. Щастието е възможно не само в безоблачни дни, а и в трудни ситуации. Не бива да се отказваме да бъдем щастливи!“, каза Ивет Лолова.
Нейната приятелка Ани, която е първият читател на книгата и сама пише стихове, допълни: „Щастието зависи от нас, можем сами да го направим, да намерим лъч светлина, който да ни изведе от емоционалната дупка и да помогне човек да не се предаде. Важно е да се говори за това как хората живеят с болестта.“
Ивет Лолова получи цветя от домакините от читалището, на което дари своята книга и от Община Велинград, представена от Марияна Зинкова и Илияна Гешева. А всеки от гостите на срещата получи надежда и сила заедно с изстраданата истина как се ниже броеница на щастието.
Елена Баева