На провелата се преди седмица във Велинград среща с художника Васил Горанов, за която „Темпо“ вече информира подробно, беше поставен въпрос за спасяването на паното сграфито на Георги Божилов-Слона в центъра на нашия град. За проблема с рушащото се от десетилетия ценно произведение на изкуството алармира Цвета Андонова, собственик на хотел „Деви“. Кметът Костадин Коев, който също присъства на срещата, отговори, че при предстоящия ремонт на централния площад общината ще се погрижи и за паното.

Спасяването на сграфитото на Георги Божилов-Слона е кауза, която „Темпо“ подкрепя вече две десетилетия. За съжаление - безрезултатно! С надеждата, че вече е дошло време хубавите думи и обещания да се превърнат в дела, ще върнем лентата назад през годините.
Георги Божилов, по прякор Слона, e роден през 1935 г. в Пловдив. През 1959 г. завършва ВИИИ „Н. Павлович“ специалност декоративно-монументална живопис в класа на проф. Георги Богданов. Има над 25 самостоятелни изложби в България[и чужбина. Името му се нарежда сред творците известната „Пловдивска школа от 1960-те“ наред с с Енчо Пиронков, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски, Христо Стефанов.Георги Божилов-Слона е известен както със своята живопис, така и с поредицата от монументални приложни творби, които създава в Пловдив: стенопис в Народната библиотека „Иван Вазов“, мозайка в Централната поща, сграфито при Художествената галерия в Стария Пловдив. Носител е на награда на СБХ през 1964 г. и на званието „заслужил художник“ през 1979 г. През 2001 г. 66-годишният художник загива в тежка автомобилна катастрофа. Днес домът му в Пловдив е превърнат в арт център, а дъщеря му Мия Божилова заедно с група творци от града създават и фондация на името на Георги Божилов-Слона.
Георги Божилов е много голямо име в българската живопис и можем да се гордеем, че в центъра на Велинград има две негови творби. Едната е мозайката на Орфей и Евридика върху фасадата на хотел „Здравец“, а втората е паното сграфито на стената на сградата на КООП на самия централен площад „Николай Гяуров“. Голям пропуск и грешка е, че през всички изминали години липсва всякаква публична информация, от която велинградчани и гостите на курорта да научат, че в центъра на града присъства с творбите си един емблематичен български художник като Георги Божилов-Слона. Вместо да рекламираме ценните творби, няма дори малки табелки с името на автора и паната.
Паното върху стената на сградата на ЦКС е създадено в периода 1975-76 година. В центъра на композицията е темата за водата – голямото богатство, с което е благословен Велинград. Преди повече от 15 години уредникът на общинската Художествена галерия Бранко Манушев сигнализира, че уникалното и ценно сграфито на Георги Божилов се руши и трябва да бъдат взети спешни мерки за неговото спасяване. Проблемът бе поставен на вниманието на Съюза на българските художници „СБХ“, за да се търсят най-верните начини за реставрация и консервация. На 27 август 2003 г. се провежда извънредно заседание на обществената комисия за паметниците на културата и монументалната украса, свикано по молба на главния архитект на общината Тодор Енев. На това заседание Бранко Манушев запознав комисията с мнението на специалистите и че секретарят на СБХ Ивайло Мирчев е препотвърдил позицията на съюза за пълно съдействие от тяхна страна, защото става дума за творба на един от най-известните съвременни български художници. Договорено е да дойдат специалисти на място и да се получи експертна оценка от двама художници и един реставратор, за което е нужно общината да плати 160 лева. Крайното предложение на комисията за паметниците на културата е да се извърви процедурата, да не се форсират нещата и в никакъв случай да не се постъпва аматьорски.
Обаче решенията са едно, а действителността съвсем друго. Нещата не само че „не се форсират“, а на практика не се стига до никакви ефективни действия. И в следващите години сграфитото продължава да се разпада пред очите и на общинската власт, и на велинградчани, и на гостите на курорта. Темата е забравена, затрупана от лавината градски проблеми и опитите да бъде обърнато внимание върху съсипването на един безспорен културен обект остават „глас в пустиня“.
А гласове в защита на паното не липсват! Ето какво разказа в интервю за „Темпо“ през септември 2010 г. Методи Пешунов – пазарджишки художник, който заедно със Стоян Куюмджиев е автор на мозаечното платно на сградата на общината във Велинград: „Бях личен приятел с Георги Божилов-Слона, който беше велик човек. Хубаво е да се запази нещо от него във Велинград. В момента е много разрушено. Нашата идея е това, което все още е запазено, да залегне в една бъдеща стенопис. Да запазим неговите неща, няма да бягаме и ще запазим същата тема за водата и на базата на това, което го има, да включим и нови елементи. Така ще почетем паметта на Слона - като продължим направеното от него и като последователи на неговото мислене. Това е базисен проект, допълнително трябва да се направи и идеен проект, който да се разглежда. Идеята е което не е разрушено, да остане, като включим и по-съвременно виждане. Не да реставрираме, защото е нетрайна техника, а и ерозията е страхотна. Добре е се запази този калкан, който е много хубав като архитектура, но плаче нещо да се направи и да се работи с мозайка, която е вечна техника.
В центъра на Велинград има още една творба на Г. Божилов-Слона - мозайката “Орфей и Евридика” върху сградата на хотел “Здравец”. Та е правена през 1968 г., жалко, че сега са я боядисали, но поне е запазена. Сграфитото на калкана на сградата на ЦКБ е по-късно, от 1975-76 г. Сега имаме произведение на изкуството, което е част от историята на Велинград, но се руши и никой нищо не прави. Хайде да го направим и да се види, че разрухата е спряна!“
Сега предстои мащабен ремонт на централната градска част и наистина е крйано време разрухата на паното да бъде спряна! По проект сцената, която в момента закрива част от стената със сграфитото, ще бъде преместена и пространството пред творбата ще се отвори. Друг е въпросът дали в следващите години там няма да бъде издигната висока сграда, тъй като мястото в съседство е частна собственост!
Бъдещият нов център на Велинград заслужава да има като украса възкръсналото пано на Георги Божилов-Слона. Нашата община би могла да почерпи опит от община Пловдив, която през 2013 г. възстанови сграфито на художника в Стария Пловдив и облагороди околното пространство със зеленина и специално осветление. При добра воля от страна на нашата общинатова би могло да се случи и във Велинград. Кметът Костадин Коев обяви намеренията си в тази посока. Велинград само ще спечели, ако тези добри намерения станат дела. Защото един град на 70 години има нужда и от дух и художествена памет. Ще е символично сграфитото на центъра на Велинград да възкръсне през 2018 – европейската година на културното наследство.
Елена Баева