За това, че Кръстът е наш, няма спор. За това, че има проблеми около него, също. Ще кажете „Нашият кръст известно време не светеше, защо?“ Ами някакъв местен „Шумахер“ с БМВ решил, че таблото захранващо Кръста, му пречи да мине и малко посъборил стълба, т.е. лампата, на която то е закрепено. Е, създаде работа на хората от Енергоснабдяване и Общината и избяга. Предлагам, ако го хванат, чул ме Господ и КАТ, не само да възстанови щетите, ами и книжката му да залепят на таблото поне за година.

Та като стана дума за щети, се сещам, че скоро, на Коледа, ще се навърши една година, откакто Кръстът беше издигнат, а още не сме се изплатили на тези, които го направиха. СРАМ! Срам ме е за това, че повярвахме, че няма да е проблем в СПА столицата на Балканите да съберем 75 000 хиляди лева. Е, събрахме 60 000 - благодарим на всички, които дадоха своя принос. Вижте имената на повечето хора, подкрепили кампанията, на интернет страницата „Възпоменателен кръст – Велинград“ във Фейсбук. Странното в това е, че при наличие на повече от 60 хотела, един Господ знае точно колко са, сме получили подкрепа само от десетина?! Другото странно нещо е, че сдружението с почти същото име, основано от г-н Борис Костов и компания през 2000 година и събрало от хората на Велинград около 3000 лв., все още се чуди и мае какво да прави. Надявам се не чакат от лихвите да съберат пари за друг кръст. Нека Управителният съвет, господата Цветан Дафов, отец Антон и Мартин Денев, вземат необходимото решение и подпомогнат с тези средства нашата кампания. Лесно е да се сметне, че това е една трета от оставащите за плащане 15 000 лева, 10 000 на фирма „Металика“ - Пазарджик за изработката и 5000 за довършителните работи, облицовка и оформление.
И още едно нещо, което дълбоко ме озадачава. Сигурно няма къща в града, от която да няма емигранти в чужбина. Е, досега кампанията е подкрепена от не повече от ПЕТ наши съграждани, работещи и живеещи извън страната. Навярно, понеже са далече, не виждат Кръста, но ние вярваме, че той пази както нас, така и всички тях, независимо колко далеч то дома са. „Вярата умира последна“
Пламен Ангелов