В СОУ “Васил Левски” - Велинград оставих 35 години от творческата си младост и зрялост. Тук впрегнах всичките си знания, умения и талант, за да помагам на онези, които стояха пред мене с отворени очи за получаване на знания и опит. Тук се стремях да шлифовам името, което другаде вече бях създал.

Тук получих признанието от директора Спаска Пеева: “Вие дойдохте в гимназията като гергьовски дъжд и превърнахме математиката от страшилище в обичан предмет на учениците”. Признание, което стопля, нали? Признание, което те кара с удвоени сили да работиш, да се усъвършенстваш, за да го заслужиш. За задълбочената и всеотдайна работа ме обявиха за отличник на МНП.
Тук на 24 май 1973 г. получих орден “Кирил и Методий” за постижения в обучението и развитието на учениците по математика. Държавното отличие, което ни носи морално удовлетворение. Отличие, което те кара още повече да търсиш, да бъдеш в крак с новостите в твоята наука, да следиш новостите в методическото майсторство и сам да създаваш свой челен опит.
Тук във Велинград се проведоха два семинара с учители по математика от района на Института в Стара Загора и се посетиха два урока по математика при мен в училище “Васил Левски” за споделяне и обсъждане положителен опит в обучението по математика.
Тук подготвих и защитих Клас квалификация. Тук кипеше от междупаралелкови математически състезания, които повдигаха духа на учениците да получаване на повече и по-дълбоки математически знания.
Тук през 1970 г. отборът на гимназия “Васил Левски” спечели състезанието с отбора на гимназията от Панагюрище и създаде приповдигнато настроение сред всички ученици в града.
Тук, ако не всеки ден, то задължително три пъти седмично в 5 часа аз бях в училището. Два пъти да работя с посочени по-слаби ученици и задължително един път да работя с поканени отличници, за да ги издигам на по-високо равнище. Не исках да мисля, че за това никой не ми плаща. Аз мерих работата не с пари, а с постигнатите резултати и защитено име. Тук в училище “Васил Левски” на 15 септември приемах неуверени, неукрепнали и несигурни тийнейджъри, но с очи жадни за наука и знания. Тук на 24 май изпращах красиви девойки и младежи, готови да встъпят в борба с предизвикателства, уверени в своите сили. От тук изпратих стотици студенти, които са моята гордост.
Тук! Тук! Тук!... Тук оставих душата и сърцето си. Това е моята светиня, за името и честта на която не пожалих нито сили, нито талант.
Николай Бояджиев, учител