Състоянието на ФК “Чепинец”, след като се изигра половината от първенството в Югозападната трета лига, е повече от лошо, то е направо отчайващо! И проблемите не са само от липсата на точки в актива на отбора в следствие на безпомощното представяне или от тези 17 поредни загуби, довели до трайното настаняване в дъното на класирането. Има много по-сериозни причини и тяхното начало трябва да се търси назад във времето.

Поредица от погрешни управленски решения, както на предишните ръководства на клуба, така и на сегашното, доведоха до днешното плачевно положение във велинградския футбол, олицетворяван от ФК “Чепинец”. Първият подводен камък, който отвори пробойна в кораба на “Чепинец”, беше тоталната незаинтереованост за проблемите в детско-юношеската школа и липса на стратегия за нейното развитие. Треньорите там работят без заплащане и само с гол ентусиазъм, вършейки своите задължения единствено от любов към футболната игра. Въпреки това детските отбори се представяха всяка година много добре, но после липсваха момчета за юношеските формации. Вече няколко години няма отбор при юношите младша възраст! Не се намериха начини тези момчета да бъдат задържани в отбора и да се мисли за тяхното развитие. Това се отрази и на тима на юношите старша възраст, които не се представят подобаващо и се класират най-често в средата на таблицата. Без добре работеща детско-юношеска школа с ясни, точни и изпълними цели никой клуб не може да постигне нищо запомнящо се и рано или късно ще стигне до прекратяване на съществуването си.
Другият подводен камък беше напълно погрешната политика да се привлече чужд треньор и играчи-наемници, както се случи през миналото първенство. Стигна се до там, че в “Чепинец” от 18 картотекирани футболисти 12-13 не бяха от Велинград, а основно от района на София. Тренировъчният процес беше непълноценен и напълно формален, а наемниците се интересуваха само от пари. И когато всички “чужденци” напуснаха вкупом отбора, “Чепинец” изпадна в ситуацията да се чуди откъде да намери собствени, местни футболисти. В същото време наличието на външни играчи, които бяха лансирани от треньора, доведе до пренебрегване на местни юноши с добри качества и те бяха принудени да напуснат отбора.
Третият подводен камък е свързан с липсата на сигурни източници за финансиране и достатъчна като размер сума за издръжката на клуба, но не само на мъжкия отбор, но и на детския отбор и на двата юношески тима. Пари са необходими не само за съдийски такси и разходи за пътуванията при гостуванията, но те са необходими главно за развитие на детско-юношеския футбол. Тези, които следят развитието на футбола в нашия град, много добре знаят, че “Чепинец” е бил стабилен отбор, когато е разчитал предимно на собствени играчи и само с 3-4 външни попълнения на футболисти с по-високи качества. Точно това беше разбито през последните години и плачевните резултати не закъсняха.
ФК “Чепинец” от няколко години много прилича на една стара, скъсана дреха. И вместо да се изхвърли, тя непрекъснато се кърпи с нови и нови кръпки. Но от кръпките дрехата става все по-зле. Така е и с “Чепинец”. Вместо да се започне отново на чисто, всяка година се стъпва на гнила основа. Само за да се начеше нечие его и някои хора да се бият в гърдите, че имаме отбор в третото ниво на родния футбол, отборът бе доведен до това жалко състояние. Явно никой не може да направи точните изводи и да предложи правилните решение.
В последните 4-5 години преди началото на всяко първенство отборът е пред дилемата дали ще започне участието си? И винаги започва, но за сметка на какво? Единствено и само за закърпване на положението, което не води до нищо добро. И този път експериментът за задължително участие на всяка цена се провали напълно. Видя се, че само доброто желание не е достатъчно. Не беше направена реална преценка, че само с ентусиазма на играещия треньор Николай Байраков и обещания за по-добро бъдеще - не става! Не стана още и заради липсата на достатъчно средства, заради малкото дни за подготовка, заради неигралите отдавна местни футболисти, заради неопитните и плахи юноши, заради привлечените останали без отбори свободни играчи. Въпреки усилията на треньорите и футболистите (колкото могат), отбор не се получи. Неприятно, но факт: 17 загуби от 17 мача, 0 точки, вкарани 14 гола и допуснати - 78! Тъжна гледка и за малкото зрители на стадиона! Числата от статистиката са смазващи, играта и представянето са под всякаква критика!
Дали има някаква надежда? Почти не се вижда, но все още предстои и пролетен полусезон. Преди 5 години стана чудо и след 19 загуби “Чепинец” бе спасен през пролетта. Всичко е възможно, но само с правилни решения и качествени промени. Иначе ще бъде безсмислено. Дали е реално “Чепинец’ да събере около 30 точки, за да се спаси? Едва ли ще стане, но какво от това. Тъкмо ще може в “А” областната група да се почне на здрава основа и да се вложат средства главно при децата и юношите, за да може при правилна работа до 2-3 години да се оформи основа за стабилен отбор с местни футболисти. И няма нищо срамно от ръководството на ФК “Чепинец” да се поинтересуват как се справят с футбола градове като Сливница, Радомир, Ихтиман и Гоце Делчев. Никога не е късно да се научи нещо полезно и да се ползва нечий добър опит.
Георги Дишлянов