Административният съд в Пазарджик отхвърли исковата молба срещу Община Велинград от родителите на момчето, което преди 6 години получи тежки изгаряния от гореща минерална вода в района на Сярна баня.

На 26.12.2009 г. 9-годишното момче, играейки си в кв. Каменица, пада случайно във врящ минерален извор с температура 98 градуса по Целзий и получава изгаряне на двата долни крайника, в резултат на което изпада в шок. Родителите веднага го транспортират до болница в Пловдив в Клиника по изгаряне, пластична и реконструктивна хирургия. Оказана му е първа помощ и е извършена операция. Почти цяла година след това му е провеждана индивидуална рехабилитационна програма. Съдебният иск е за 100 000 лева, които Община Велинград да заплати като обезщетение за причинени неимуществени щети - жестоки болки в резултат на физическите увреждания, страдания от белезите по крайниците, промени в емоционалното и психическо състояние - от весело и общително дете станало затворено и неконтактно.
Първоначално исковата молба е подадена против Министерство на околната среда и водите (МОСВ) с мотив за виновното бездействие от страна на държавата, която съгласно чл. 14, т. 2 от Закона за водите е длъжна да стопанисва, контролира, надзирава и да обезопасява своята собственост. В случая минералният извор е изключителна държавна собственост. В хода на съдебното производство по искане на МОСВ по делото са конституирани като ответници областният управител на област Пазарджик, кметът на Община Велинград и Басейнова дирекция за управление на водите „Източнобеломорски район“. През октомври 2014 г. съдът е конституирал като ответник по делото и държавното дружество “Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс“ ЕАД София и Министерство на здравеопазването. През декември 2014 г. пълномощникът на ищците обаче е оттеглил предявения иск срещу всички други ответници и като нов ответник е посочена само Община Велинград.
Според Окръжна прокуратура - Пазарджик предявеният иск е недоказан, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че мястото на инцидента е в имот собственост на “Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс“ ЕАД София, а не Община Велинград.
По делото са изслушани две експертизи - съдебно-медицинска за състоянието на детето и съдебно-техническа. Втората експертиза показва, че във въпросния имот в двора на Сярна баня попадат две водовземни съоръжения, представляващи част от находище за минерална вода “Велинград - Каменица“: каптиран естествен извор (КЕИ) № 7 “Сярна баня“ и Сондаж № 5 “Сярна баня“. Двете съоръжения са обезопасени и не представляват опасност за здравето и живота на гражданите в настоящия си вид и състояние. Границата на имота на Община Велинград, в който попадат каптираният извор и сондажът, от 2005 г. са с масивни високи огради повече от 2 м. Сондажът е в бетонна шахта, дълбока около 2 м, изпълнен със стоманени тръби и кранове, няма свободно течаща вода от него нито в шахтата, нито в измервателната му камера. КЕИ № 7 представлява също бетонен каптаж. Той е запечатан с бетонна плоча отгоре и не е отварян от 1952 г. Няма свободен достъп до него. Бетонната плоча е дебела около 15 см и не може да се повдигне без кран. И сондажът, и каптажът са обезопасени с метални капаци, заключени с катинари, не може да се влиза свободно в тях. Според вещото лице инцидентът е станал в западната част на имот, собственост на “СБР-НК”. Оградата на този имот е с плътна част от 60 см до 80 см, нагоре ажурна, от рамки с мрежа и в голямата си част липсва - т.е. достъпът до имота е свободен.
Според съда събраните по делото доказателства безспорно показват, че инцидентът с детето е станал в извор на минерална вода (вероятно теч от спукана тръба), находящ се на място, което попада извън общинския имот.Не са установени незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица от Община Велинград. Съдът отхвърля иска, а решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.
Елена Баева