Съботното утро посрещна деня навъсено. Къдрави облаци скриваха под своите пердета появата на слънцето. Тази намръщена картина не попречи на туристите от ТД “Юндола” Велинград да проведат разходка до местността “Лепеница”.

Сборният пункт - последна спирка в Чепино, посрещна 4 мъже и 12 жени. Часът е 8.35, когато Недка Панайотова с малките си крачки постави началото на разходката. Това, че преобладаваха жени, има своето значение за онази шумна глъчка, която заливаше групата. Липсваше сценарий и всеки се изявяваше - като в Народното събрание. Приятно е да наблюдаваш тези усмихнати и весели чеда на туризма. Аз се движех в средата на колоната и преживявах оптимистично чувство за един прекрасен съботен ден. До мен, с леко наведено тяло и с пръчка в ръка, бодро крачеше 84-годишната Малина Матева. Няма грешка нито в многото години, нито в нейното завидно туристическо поведение.
Всички туристи се движеха с приятното чувство, че ще видят едно красиво кътче от велинградската природа. Некой не забеляза кога слънцетот, покачило се над Клептузкия връх, със своите юлски реотани е пропъдило сивите облаци. От лявата страна на пътя, върху изоставена ливада, бяха поникнали стотици жълти корени от лопен, които като запалени фенери правеха цвета на ливадата от зелено в жълто. А реката, пораснала от предишните дъждове, с монотонното си пеене правеше разходката още по-увлекателна.
След 50-минутно туристическо ходене групата се раздели от асфалтовия път и пое по посока “Лепеница”. Крачките намаляха, а любопитните погледи поглъщаха зелената красота, която ни обгръщаше от всички страни. В този момент всички туристи усещаг, че липсват Вазова поляна, Просце, Катерово дере, Свети Спас и други наши познати туристически обекти. Новата панорама от едно стеснено дефиле, малка рекичка, краиви вили, стопански сгради, няколко пчелина и високи зеени върхове правеше картината вълнуваща и неописуема.
От повишеното настроение не разбрахме как пристигнахме до знака “Стоп” на нашата разходка. Ето ни пред една красива поляна, по-точно градина с цветя, храсти и дървета, с желязна барака, заобиколена с маси и пейки. Притесненията на туристите бързо се разсеяха от любезната покана на семейство Диана и Борислав Даскалови. Раниците слязоха от гърбовете на туристите и бе взето решение за бране на горски плодове и билки. Триото Малина, Здравка и моя милост пое отговорността за запалване на огъня. След по-малко от час голямата скара стъпи върху разгорещилата се жарава. Кебапчета, кюфтета, гърбави македонски наденици, прясна осолена сланина намериха място върху двете маси плюс изобилие от салати, дестилирана гроздова вода, яйца, лютеници, боза и лимонада. Не липсваше и апетит!
По средата на храненето изненадващо се чу песен-поздрав от квартета Любка, Стойка, Здравка и Катя по случай 83-ия рожден ден на Недка Панайотова. Усмивки, прегръдки, сърдечни благопожелания за здраве и бъдещи туристически успехи! В този момент Здравка, като разпери ръце под формата на кръст, молитвено прошепна: “Боже, Боже, как е възможно на едно място да има толкова красота, високи върхове, тучни ливади, неописуема тишина и спокойствие! Имам чувството, че се намирам между два бряга, където всички ние, качили се на малък кораб, бавно, но щастливо плаваме по зелената морава на “Лепеница”. Това е мечта!”
Не, това не е мечта, а действителност за един радостен ден, прекаран сред природата на “Лепеница”.
Никола Вецов, турист