Всеки човек има своите причини да бъде “за”, “против” или да не се интересува от този въпрос. В моя случай причината е съвсем елементарна и ясна - аз искам да живея сред и да оставя след себе си една чиста и съхранена природна среда. Аз искам водата, която пием, въздуха, който дишаме и храната, с която се храним, да бъде чиста, защото това е основата за здравословен и смислен начин на живот.

Дейностите, свързани с добив на рудни и нерудни полезни изкопаеми, за съжаление не се вписват и няма как да се впишат в идеята за чиста околна среда.
Защо използвам думичката рудодобив?
В последните месеци усилено се коментира темата за стартирането на добив на волфрамови руди в м. Грънчарица. Всъщност картинката е малко по-различна. Плановете, които все още не са “излезли на повърхността”, но бавно отиват натам, включват развитието на добива и на други метали, включително злато и сребро и включват не само местността Грънчарица, но и местностите Блатца, Брези, Гюмушчал, Софандере, Мустанлийца, Горелска махала. Твърдението ми е базирано на множеството проучвания, проведени в тези местности в последните десет години, регистрираните геоложки открития и икономическите доклади и анализи, които предвиждат “ренесанс” на рудодобива в Родопите в следващите десетилетия.
Защо е важно да знаем тези факти?
Защото те очертават една перспектива, която едва ли би се понравила на хората, които обичат своя край и искат да живеят сред чиста природа и по-важното - да оставят такава на поколенията след себе си. Освен това до този момент тази перспектива по никакъв начин не се дискутира сред обществото - тя просто се налага, вследствие на решения, които се взимат при “закрити врати”, както между впрочем е подписана и концесията за добив на волфрам (за справка - последно заседание на “тройната коалиция”).
Това означава, че на практика някой друг, някъде другаде взима решения, които ще повлияят върху настоящето ни и ще оставят неизлечим белег върху региона за стотици години напред.
Настоящият момент е всъщност началото на един дълъг процес, в рамките на който постепенно и мотивирано ще ни убеждават колко полезен за нас е рудодобивът, колко безвредна е тази дейност за здравето ни и колко модерни технологии ще се използват и как в крайна сметка ние трябва да сме не просто щастливи от факта, че във велинградско ще се развива рудодобив, но и да сме благодарни на тези, които ни осигуряват това бъдеще.
Дали това всъщност е така всеки може да прецени от следните констатации: 1. Околната среда или ландшафтът е сложна система от взаимно свързани елементи и въздействието върху който и да било от тях води до непоправими промени в цялата система.
В основата на тази система стои скалната маса. Нейният вид, състав и разпределение оказват фундаментално влияние върху водите, почвите, въздуха, растителния и животински свят и в крайна сметка върху нас хората, защото ние сме част от тази система. Въпреки напредъка на технологиите все още не е измислена технология, която да “бръкне” в недрата на земята, да премести огромни количества скална маса, да внесе нетипични за средата химични съединения и това да не повлияе на ландшафта като цяло. В този смисъл не е необходимо да бъдем убеждавани в нещо, което няма как да се случи.
2. “Технологиите, които ще се използват и работата с волфрам не вреди на здравето”. Това твърдение е меко казано абсурдно най-малко, поради факта, че в България добив на волфрам не е имало и съответно няма налични изследвания за влиянието на този елемент върху здравето на хората, работещи с него.
Такива изследвания обаче са правени на други места по света. Ето какво пише в “Справочник на вредните химически вещества”, глава “Неорганични съединения на елементите от 5 - 8 група”, издаден от Института по химия в Ленинград през 1989 г. : “При изследване на 334 работника подложени професионално на въздействието на волфрам, в период от три до десет години, в 60% от случаите се наблюдават поражения на нервната система, в т.ч. главоболие, вегетативна дисфункция с нарушена терморегулация, колебания на артериалното налягане, сърцебиене, енцефалопатия. Анализът на протичането на бременността и раждането при 119 работнички в хидрометалургичното производство установява повишена честота на усложненията в периода на бременността, особено в ранните етапи, както и влияние върху производствените възможности на специфични функции на женския организъм”.
Изследване на University of Exeter, Великобритания, проведено в периода 1999 - 2010 година сред 8614 души, работещи с волфрам, доказва влиянието на тази дейност върху повишаването на заболяемостта от мозъчен инсулт сред изследваните.
За рисковете от трудови злополуки едва ли е необходимо да кажем повече от това, че в рамките на последните десет години в България има 30 загинали миньори и десетки със сериозни увреждания вследствие на инциденти по време на работа.
Във връзка с влиянието върху здравето на хората е и транспортната схема за извозване на рудата, която се предлага. Като жители на община Велинград вие добре познавате особенностите на пътната система в района и можете да си представите как ще повлияе преминаването на четири тежкотоварни камиона на всеки час в рамките на 30 години по трасето Грънчарица - Велинград - Варвара. Ако към това натоварване се добави извозването на други добивни дейности и в един момент камионите, които преминават не са четири, а десет/час, сами можете да прецените до каква степен ще се увеличи риска от ПТП, колко ще се увеличат емисиите на изгорели газове и как ще се промени шумовото замърсяване. Към момента адекватен анализ на риска при предложената транспортна схема на съществува! Оставям на вас да прецените сами дали има ще има влияние на рудодобива върху здравето на хората.
3. Икономически ползи. Това е основният аргумент, който се пропагандира. Безспорно добивната промишленост носи големи приходи. Друг е въпросът как тези приходи “достигат” до онази част от обществото, която не е директен бенефициент, но от друга страна “търпи” негативните влияния на тази дейност т.е. какъв е обществения интерес от тази икономическа полза? Такъв тип комплексно изследване в България не е правено, т.е. към момента не е доказана връзката между икономическата полза и обществения интерес. В случая с Велинград ние по-скоро можем да станем свидетели на това как рудодобивната дейност ще повлияе негативно върху традиционния за района отрасъл, какъвто е туризма и перспективното биоземеделие и производство на чисти храни. В този смисъл сравнението с Австрия е нелепо, най-малко защото България не е Австрия, както по отношение на манталитета, така и по отношение на спазването на обществените норми и законодателство.
С други думи към момента няма смислен анализ, който да оцени влиянието върху съществуващите отрасли и на базата на това да се докаже реалната икономическа полза от рудодобива. От друга страна в България имаме достатъчно примери, които онагледяват ползите от рудодобива - разходете се до Мадан, Рудозем, Лъки, Маджарово и ще видите с очите си. Ако не ви се разхожда дотам, отворете страницата на Националния статистически институт и обърнете внимание на демографската статистика за тези общини - за последните 20 години населението там е намаляло почти наполовина. Ако икономическите ползи бяха толкова големи, това едва ли щеше да е така. За сравнение община Велинград е една от малкото общини в провинцията, която запазва броя на населението си за този период.
В този смисъл рудодобивът е по-скоро дейност, която не предполага устойчиво развитие на съответния регион, а напротив - залага “мини”, които ще се активират след приключването на дейността. Това едва ли има значение за инвеститорите, защото те така или иначе не живеят в засегнатите райони.
Като заключение искам да споделя, че не претендирам да съм “специалист”, не получавам и не съм получавал заплата от инвеститорите или хотелиерския бранш във Велинград. По образование съм бакалавър по География и магистър по Геоморфология. По призвание съм планински водач и природолюбител. Смея да твърдя обаче, че познавам доста добре българските планини и обичам природата, с която така щедро сме надарени и която така безотговорно унищожаваме.
Уважаеми съграждани, районът на Велинград е изключително богат на природни ресурси - тук има не само волфрам, злато, сребро и уран. Тук има изобилни води, гори, чист въздух и прекрасни гледки. Това богатство е общо, т.е. на всеки един от нас. Осъзнайте го и го пазете! Никой друг освен вас не може да го опази!
Васил Тодев
Председател на сдружение “Байкария”
Председател на гражданска инициатива “За запазване на община Велинград, като екологично чист регион без рудодобив”