Посетихме Истанбул като последна дестинация по проект “Коменски”, в който СОУ “Св. св. Кирил и Методий” Велинград участва вече 2 години. Изключително големият град ни посрещна с цялото си величие - един конгломерат от култури, различни езици, удивителни сгради, разнообразие от човешки съдби, радости и болки. Един истински жив град.

Настанихме се в хотел в близост до историческия център на града. И започна нашето приключение - едно невероятно преживяване, в което история, настояще и бъдеще се вплетоха по невъобразим начин, времето и пространството се сляха в един дълъг миг, изпълнен с трясъка на каляски по Хиподрума, с устременото към небето величие на Синята джамия, усещането за спокойствие и вечност, което лъха от “Света София”, неизменната красота на Босфора и Златния рог, постмодернистичните очертания на Smart houses, където апартаментите се грижат сами за себе си, а собствениците влизат след сканиране на ириса... В този град всичко е изключително - броят на населението, броят на джамиите и другите храмове, броят на магазините, пазарите и амбулантните търговци, та чак до броя на учениците в Основното училище “Иват Турхат” - 2500! Любознателни и любопитни като всички деца, те ни заобикаляха и разпитваха на една чудна смесица от много езици и ръкомахане, която носи изключителен емоционален заряд. Рисувахме на стена, рисувахме на стъкло, запознахме се с “ебру” изкуството, което (вярвате или не) е рисуване върху морска вода, последвано от проекция върху лист хартия. И ако мислите, че това е удивително, представете си как втората смяна ученици (на брой над 1100) пеят турския химн в 18.00 часа. Детският ентусиазъм направи преживяването незабравимо!
Имахме и среща с кмета на града г-н Кадир Топбаш, който прояви изключително гостоприемство, разказа ни някои любопитни факти, като например, че официално регистрираните жители на града са 13 милиона, но реалният брой на населението е над 23 милиона, че 75% от хората са под 19 годишни и че настоящият град е погълнал 39 отделни в недалечното минало по-малки населени места. Увери ни, че разрастването на гигантския град е спряно и сега се работи по поддръжката и подновяването му. И това се вижда - от двете страни на улиците се редят прекрасни картини от цветя и групи хора, неуморно сменят цветовете и фигурите, асфалтът е гладък, а сградите - добре поддържани. Но не беше рядка гледката на спящи под мостовете и по пейките несретници - те просто са част от пейзажа. А многоцветната центрофуга не спря да се върти и да ни показва още и още изключителни гледки: парка „Миниатюрк”, където можеш да видиш събрани всички забележителности от цяла Турция, разходка с корабче по Босфора, където си на границата между две морета и два континента, пристигнахме в Азия по мост за 4 минути и видяхме още веднъж величието на града от най-високата точка, любимо място за снимки на тамошните младоженци. Пихме по чашка турски чай с поглед, вперен в изключителния силует на европейската част на града по залез слънце. И... петте дена изминаха като приказка от “1001 нощ”.
Кадир Ерен, директор на училището-партньор и Абдула Тунчер, координатор по проекта, бяха направили перфектна програма за нашия престой. Най-тъжният момент дойде - разделихме се с партньорите от Англия, Словения, Полша и Унгария. Но поне го направихме със стил и декорът беше главозамайващ! Разделихме се с обещанията, че ще поддържаме връзка и че и занапред ще се опитваме да работим заедно в името на бъдещето - нашите ученици. И си повярвахме - това не е трудно в Истанбул, където няма разлика между минало, настояще и бъдеще и няма невъзможни неща...
Рила Попова, учител в СОУ “Св.св. Кирил и Методий”