Казвам се М. Илиев от Велико Търново. Споделям това с надеждата да предотвратя неприятни случаи като днешния.
Накратко, този уикенд със семейството си решихме да посетим Велинград, като направихме предварителна заявка в 4 звезден хотел. Всичко беше прекрасно и напълно оправдахме очакванията си. Хората бяха любезни, храната беше на ниво, както и всичко останало. На 20.05.2013 г. (понеделник) трябваше да освободим стаята и след като го сторихме, натоварихме багажа и решихме да посетим, като за “довиждане”, езерото “Клептуза”.
Не бяхме ходили там с децата и ни се стори добра идея. А впрочем имаме две чудесни деца, момче на 3.5 г. и момиченце на 1.4 г.
Спряхме на паркинга и се запътихме към мостчето, синът ми ме “изкрънка” да му купя естествено “най-нужната” играчка от близката сергия, но това си беше в плануваното. След мостчето на реката завихме вляво, където любезна госпожа ни предложи да похраним патетата с царевични пръчици. Направихме и хубави снимки. Продължихме по пътеката покрай езерото докато стигнем последното (работещо) заведение. Не знам как се казва и не знам кой е собственик (арендатор). Разполагат с добро разположение и хубава гледка, имаше и люлки за децата. Решихме да хапнем за бързо понеже ни чакаше не лек път и така. Настанихме се не в близост до водата, понеже се притеснявахме с децата, а по-навътре и на второ ниво. Масата ни се намираше до стар дървен парапет. Започнахме обяда и за секунди стана нещо неочаквано. Дъщеря ми, опирайки се с едната ръка на парапета, политна заедно с част от него надолу с главата и се стовари на земята. Скочихме всички, включително и две жени се притекоха на помощ от съседно заведение - бих искал да им благодаря сега. Детето падна и натърти лявата част от лицето - челото, веждата и бузката. Минута или две не можеше да си поеме въздух, понеже уплахата и ударът бяха жестоки. Онемях и гледайки останалата част от така наречения парапет, установих, че той е потенциално опасен и цялостно прогнил. Затекох се да търся управител или собственик. Сервитьорът и жена от кухнята ми обясниха с учудващо спокойствие, че него го няма и мога утре да дойда и да се срещна с него. Не ни предложиха медицинска помощ, нито чаша вода за детето - предполагам, че нямаха дори и аптечка. Попитах сервитьора какво дължа за “прекрасния” обяд, при който дъщеря ми едва не остана на място, а той ме насочи към госпожата от кухнята. След няколко въпроса от моя страна към персонала, касаещи дали според тях това е нормално и въобще допустимо ли е, те отново ме насочиха към липсващия собственик, който утре щял да е тук. Те са само служители и от тях нищо не зависи. Понеже времето напредваше, а не бях сигурен какво е състоянието на детето ми, им заявих, че няма да платя за този обяд и тръгнах към автомобила огорчен, обиден и притеснен от случилото се. След кратка пауза пред колата тръгнахме за Хасково при родителите на жена ми. Така бяхме планирали нашето пътешествие.
Преди да изляза от Велинград, раздвоен в мислите си и бесен, вече след като ми се избистри пред очите, се колебаех за кратко дали да не остана да търся къде мога да подам жалба за случилото се, но грижата ми за детето надделя и потеглихме посока извън града. Сега, след като си правя равносметка, не бих повторил посещение на “Клептуза” и жалкото е, че това все пак е място, което е символ за Велинград и може би кара по-старите да се гордеят с него. Не бих препоръчал това място на никой от познатите си и по-скоро бих ги посъветвал да го избягват. За нас тази случка се размина с уплаха, охлузни рани и натъртване, но можеше да е много по-сериозно дори и не искам да си помисля.
Обръщам се към вас, като медия да отразите случилото се и посредством вас хората, от които зависят нещата, да вземат всички необходими мерки, за да няма подобни случаи и то с деца. За мен и семейството ми това беше последното посещение на “Клептуза” и ще се помъча тази неприятна случка да не разваля хубавите спомени от иначе слънчевия и гостоприемен Велинград.
М. Илиев