На 4 и 5 август 2012 г. в град Крушево, Македония, се проведе Световната среща на армъните. Домакините, които са 60-70% от населението на града, под ръководството на организаторите Митко Костов-Папули - председател на Лигата на армъните в Македония и Яни Манцу - председател на Световната лига на армъните, живеещ в Мюнхен, Германия, посрещнаха своите събратя армъни в четиризвездния хотел “Монтана Палас” на “сяра армъняска” (“армънска среща”).<бр>
Гостите от Македония, България, Румъния, Германия и Албания се насладиха на концерта на певеца Перо Цаца и петте песни на армънската група “Кънтиклу носту”, чийто участници от общините Велинград и Ракитово ръководи Никола Янев-Чоли.<бр> На втория ден всички присъстваха на литургия в местната армънска църква “Свети Йоан”, където откриха и паметна плоча. Поклониха се на гроба на армънския войвода Питу Гули и трагично загиналия на 26 години певец Тодор (Тоше) Проески.<бр> На площада в Крушево посмъртно бяха наградени за принос в запазване и разпространение на армънската култура Василий Барба от Фрайбург, Германия - координатор на всички армъни по света и народният певец Танасе Йоргица. А под бурните аплодисменти своите награди за принос към армънската култура и запазване на традициите получиха 90-годишният Нико Попникола от Битоля и Янко Перифан от Париж. Последният е роден във Велинград, но на 5-годишна ъвзраст е емигрирал с родителите си във Франция.<бр> Срещата продължи на площада с концерт на армънски групи. През своите 10 минути “Кънтику носту” изпълни 3 песни по музика на Никола Янев и текст на Мария Нокилова. Публиката беше очарована и възнагради велинградските и ракитовските армъни с много аплодисменти.<бр> Голямо впечатление на присъстващите направиха атрактивните костюми на Стефка Банева, Мариана Попчева и Керана Пишотова - майка и дъщери с автентични и запомнящи се костюми. Имаше много жеалещи да се снимат с тях и да поздравят Керана Пишотова за майсторски изплетените чорапи и моделирани оригинални шапки.<бр> Имаше една група от млади момичета, които нежно пяха обработени армънски песни, сподели със задоволство Чоли. А аз си помислих, че това е знак, че армъните ще пребъдат. Защото знаят как се пази род и език, как се съхраняват обичаи и традиции и как се предават на поколенията.<бр> Невена Павлова