Във връзка с 1 февруари - деня на пострадалите от комунизма, СДС - Велинград изразява своята позиция, като предлага да си спомним:
Историята има едно много важно предимство - да пази паметта за изминали събития, действия и личности. Ето факти за така наречения “Народен съд”, който след 9 септември 1944 г. се превръща в брутално разчистване на сметки с български народни представители, интелектуалци, учени, хора на изкуството и инакомислещи:

В периода декември 1944 г. - април 1945 г. Народният съд има 68 състава - 4 върховни и 64 областни, образува 135 процеса (13 в София, а останалите в провинцията).
Народният съд произнася 9155 присъди: смъртни - 2730; на доживотен затвор - 1305; на затвор от 1 до 20 години - 4312. Сред осъдените на смърт са тримата регенти, 22 министри - това са всичките министри от кабинетите на Богдан Филов и Добри Божилов, четирима от министрите в правителството на Иван Багрянов. Също така и 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници и т.н.
Задочни смъртни присъди получават Асен Цанков, проф. Асен Кантарджиев, о.з.ген. Никола Жеков, проф. Любомир Владикин, проф. Александър Цанков и др.
На доживотен строг тъмничен затвор са осъдени 4 министри - известният български етнограф проф. Михаил Арнаудов, Руси Ст. Русев, Константин Муравиев и Вергил Димов, двама царски съветника - Петър Морфов и Станислав Балан (ректора на СУ “Климент Охридски”), 23 депутати и т.н.
Освен осъждането на смърт и на различни срокове затвор, съдът налага глоби до 5 000 000 лева, конфискация на движими и недвижими имущества.
Британският политически наблюдател в София по онова време Бозуел Хаузтаун посочва, че “присъдите са определено отмъстителни и изглежда са планирани не само на местна почва”. Години по-късно историците публикуват телеграма на Георги Димитров от Москва от 21 декември 1944 г. с текст “Оправдать никого не следует”. Докато Нюрнбергският трибунал постановява едва 14 смъртни присъди на висши нацистки функционери, българският “Народен съд” убива общо 2730 българи. Екзекуцията на политиците е извършена.
По време на процесите се издава и специален вестник “Народен съд” с редактор Никола Ранков. В него могат да се прочетат такива “бисери” като: “Политиката се погребва заедно с представителите си”, “В Народния съд не са задължителни нормите на общата наказателна процедура”, “Престъплението по печата, по своята същност, е квалифицирано престъпление” и т.н.
За престъпленията няма давност. Ето защо е изключително важно никога да не забравяме какво се е случило в България през мрачните 1944-1949 г. Това важи с особена сила за подрастващото поколение.
Да помним, значи да бъдем. Вечна памет на жертвите на Народния съд!
Общински съвет на СДС - Велинград