На 21 май в първа зала на Историческия музей Снежана Велева откри изложбата “Българска следа в науката”. Изложбата е на Националния политехнически музей и е реализирана по проект U*NIGHT, финансиран от Европейската комисия в рамките на “Researchers Night 2006”. Експозицията е в 3 части и в момента в музея гостува първа част, събрала имената на 20 български учени в областта на физиката, математиката, химията, биологията, медицината, техниката. Със своите изследвания, проучвания, теории и изобретения те са получили признание не само у нас, но и по света.

Проф. Иван Странски получава световна известност още през 30-те години на ХХ век като създател на молекулно-кинетичната теория на кристалния растеж, определяна като повратен момент в областта на кристализационните процеси. Днес два института носят името “Иван Стренски” - по физикохимия на Техническия университет в Берлин и Научноизследователският институт в Оберхаузен.
Акад. Ростислав Каишев е свързан със създаването и успешната дейност на секцията по физикохимия към Физическия институт на БАН. Последователите на школата Каишев го определят с думите: “И ако проф. Странски е основоположникът на българската физикохимия, то Вие сте нейният патриарх”.
За Асен Йорданов “Ню Йорк Таймс” в броя си от 1967 г. пише “инженер-летец, извършил много бойни полети с българските военновъздушни сили и по-късно дошъл в Щатите, човекът, чийто летателен, конструкторски и теоретичен опит направиха името му известно по всички части на света.” Първият човек, стъпил на Луната, Нийл Армстронг пише: “От него както аз, така и всички американски пилоти сме се учили на авиация.”
Д-р Джон Винсент Атанасов, който на 19 октомври 1983 г. по инициатива на Щатския университет в Айова е публично провъзгласен за бащата на световната компютърна революция, притежаващ 32 патента за изобретения.
Стамен Григоров е асистент на световноизвестния бактериолог проф. Масол, който пише за него: “След многобройни и последователни опити в моята лаборатория той успя да открие и изолира причинителя на българското кисело мляко”. През 1906 г. учените дават на откритата бактерия името “Бактериум булгарикум-Григоров”.
Акад. Кирил Попов засяга фундаментални области на математиката и теоретичната физика:
астрономия и небесна механика, външна балистика, термодинамика, чиста математика. Акад. Методий Попов разработва учението за стимулацията на жизнените процеси. Акад. Дончо Костов е Рокфелеров стипендиант в Харвард и е представител на световната генетика в първата половина на ХХ век.
Физика Георги Наджаков открил новото явление-фотоелектрично състояние на веществата. Акад. Ангел Балевски е основоположник на българската научна школа по металознание и технология на металите.
Проф. Димитър Баларев е създател на оригиналната теория за дисперсния строеж на твърдото тялло.
Акад. Димитър Иванов с най-значителни постижения в областта органомагнезиевите съединения.
“Постижение е да поставиш една нова точка в науката и да знаеш, че е твоя” - доказателство за тези думи е и настоящата изложба.
Веска Божкова