23-годишният студент в Техническия университет в Истанбул Байрам Екер направи първата си самостоятелна изложба във Велинград. Тя бе открита вечерта на 3 февруари в Художествената галерия и показва снимки от различни градове в Европа. От Велинград фотосите заминават за Иран, а след това и за още един европейски град. Тези три самостоятелни изложби ще дадат възможност на младия Б. Екер да получи финансиране за специализация по фотография във Виена. Байрам Екер е роден в България и затова каза, че е много щастлив, че първата му самостоятелна изява е във Велинград. Благодарностите за това той отправи към уредника на галерията Бранко Манушев и към Надежда и София Ключкови, с които го свързва приятелство и работа.
Откриването уважиха кметът Иван Лебанов, заместник-областният управител Иван Аврамов, заместник-председателката на Общинския съвет Снежана Велева, заместник-кметовете Валентина Цветанова, Ангел Даскалов и Георги Янчев. Бранко Манушев определи показаните на първата самостоятелна изложба на Байрам Екер портретни и пейзажни фотографии като много сериозни и обещаващи.
Кметът откри изложбата, припомняйки си времето, когато и той е снимал със “Смяна 8”. “Рано разбрах, че не съм за тази работа и я оставих на вас”, обърна се Иван Лебанов към фотографа и му пожела отново да снима Велинград и тогава градът да е в светлина, защото се променя и върви напред. От подаръците, които получи от общината, Байрам Екер си избра шапка “60 години Велинград” и позира с нея за многобройните снимки, които гостите на изложбата направиха с него.
Дошлите на откриването велинградчани бяха много и с оправдан интерес разгледаха снимките от Истанбул, Белград, Париж, Амстердам, Будапеща, София, Болу, Кирклачели и още няколко турски градове и пристанища. В тази поредица от хора и градове е особено показателно как изглежда Велинград през очите на Байрам Екер. Той е снимал улици, потънали в кал, кучета, мизерни домове в Анезица, портретни фотографии на ромски деца... Единственото изключение от мрачните, сиви и тъжни тонове е снимка на залез, обагрен в тъмносиньо и кървавочервено. Във фотографиите на Б. Екер нашият град наистина е твърде различен от лъскавите пощенски картички и фотоси на многозвездни хотели, с които свикнахме и искаме да се асоциираме като “СПА столица”. Но, макар и с доза съжаление, трябва да признаем, че обективът не лъже - това също е Велинград. Няма как да не ни боли от сравнението със задушевната атмосфера на кръчмата в Белград, с монументалната красота на парламента в Будапеща, със смазващите мащаби на Истанбул или северната светлина на Амстердам. Тази болка е част от познанието за нас самите. Затова да благодарим на 23-годишния студент, че със своя поглед към нашия град ни показва пътя, който трябва да извървим.
Елена Баева