Всеки управник си намира своето място в историята. Не в официалната, а в онази, която остава в народната памет. Велинградчани отдавна са определели мястото на много от досегашните управници на града, а някои от тях направо са изпратили в историята чрез гласуване. И настоящото мнозинство в Общинския съвет вече определи къде му мястото в историята. Ще ги помним като първите общински съветници, заседавали при закрити врата - на тъмно, при пълно информационно затъмнение.
Заради историческата точност: в годините след 1989 г. в местните парламенти е имало едно заседание, по време на което само една от точките бе гласувана при закрити врата и веднага след това решението бе обявено. В предишния бурен мандат имаше и едно закрито заседание на Общинския съвет в малката зала, но до него бяха допуснати всички медии и участва Общинска администрация. Днешните съветници от ДПС, БЗНС и ВМРО се затвориха да решават и гласуват сами - безпрецедентен факт в най-новата история на Велинград. Всъщност няма място да се изненадваме: закритото заседание е логичен връх при така наложения през последните 6 месеца стил на пълен диктат от страна на мнозинството. На 29 януари в залата на общината изригна вулкан от страсти - дълго сдържанато и трупано недоволство на различни групи хора. Въпросът е какво следва? Ще бъдат ли чути гражданите, ще се зачетат ли исканията им или керванът ще продължи да си върви по начертания от различни интереси път? Натискът върху кмета ще продължи с още по-голяма сила. Ще бъдат разиграни и множество сценарии (майстори сценаристи има даже в излишък), за да се размият, омаловажат и дискредитират протестите - също като в София. Гражданското общество показа, че може да бъде силно, но гилотината на гласуването в Общинския съвет неведнъж през годините е доказвала, че е непобедима.
Питаме управляващите: още колко войни може да изтърпи Велинград? Още колко време, пари, проекти можем да си позволим да загубим заради безкрайните раздори? Наистина - колко още?!