В голямата зала на Историческия музей във Велинград са изложени 24 табла с оригинални карти на България. Това е предоставената ни от Политехническия музей в София изложба с автор Атанас Каменаров под надслов “Картотекиране на България през Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.” Директорката на музея Снежана Велева каза, че изложбата се посвещава на юбилея от боевете на Шипка през август 1877 г.
Хронологически изложбата се дели на 3 части. Първата са картите, правени през различни епохи и с различна достоверност, но преди Руско-турската освободителна война. Втората част съдържа картите от времето на войната и третата - карти след Освобождението. Фактически картите от втората част са първото подробно заснемане на българските земи. Към руската армия е бил формиран топографски корпус от 100 човека, голяма част от които френски възпитаници. Задачата на корпуса е била подробно да бъдат заснети българските земи, тъй като руското командване е било сигурно в спечелването на войната, а свободна България има своето важно геополитическо значение.
Топографският корпус, снабден със специални уреди за заснемване на специфичните български терени, е бил разделен на две части: източен начело с полк. Жданов - обозначенията на техните карти е с арабски цифри и западен начело с полк. Йерефелт - обозначенията им са с римски цифри. Цялостното командване на топографския корпус е било поверено на полк. Михаил Николаевич Лебедев, който след войната става генерал.
Една година след Освободителната война е картотекирана Източна Румелия. Руският картографски корпус е работил без почивка, което много е изненадало Европа. Първите карти са в руската мерна единица “верста” и са се наричали “верстовки” с мащаб 1:42 000. След ползвания 3-верстов мащаб, следват 5 и 9-верстов мащаб. Последните карти са изработени в Санкт Петербург и са с изящно оформление, а на много от тях е нанесен и броя на домакинствата по онова време.
След Руско-турската освободителна война картните листове безвъзмездно са предоставени на българската държава. През 1932 г. нашата картография започва картотекирането на България, което завършва през 1952 г. Мащабът е 1:25 000, в метрична мерна единица, тъй като още през 1880 г. нашата страна се присъединява към френската конвенция за метричната единица. През 1936 г. у нас се провежда Славянски топографски конгрес като признание за българските топографи.
Експозицията за първите карти на България ще бъде в изложбената зала на Историческия музей до 22 септември - деня на независимостта.
Веска Божкова