На 84 години (на толкова е и Стоянка Мутафова) проф. Вълчан Вълчанов всяка седмица пътува от столицата до Велинград. Тук го води вечната любов към музиката, която съпровожда целия му творчески път и преди 3 години намери израз в създаването на църковния хор “Света Троица” към храма в кв. Каменица.
През 2004 г. отец Антон кани проф. Вълчанов да направи църковен хор. Професорът има зад гърба си повече от 40 години участие в хор “Гусла”, където е пял и редом с Борис Христов. Дълги години е диригент и солист в църковиите хорове към Румънската църква, “Света София” и “Св. Климент Охридски”. Въпреки че по образование е инструменталист, учи и хорово пеене. С прецизността на професионалист той “сглобява” състава на велинградския църковен хор “Света Троица”: Маргарита Шаламанова, Нина Томова, Иван Сергев, Никола Мирчев и Иван Пачев. Това са все хора, занимавали се сериозно с музика, с опит и отношение към пеенето. Имах голямото щастие да попадна на отлични певци, които са музикални и сериозни, казва проф. Вълчанов.
Първите стъпки на новия църковен хор са свързани с трудностите, характерни за всяко начало. Но крайният резултат е впечатляващ: в момента хор “Света Троица” е единственият в нашия регион, който изпълнява голямата Златоустова литургия, а в репертара му има 8 концерта, изпълнявани от най-големите църковни хорове и певци. По време на снимките на документалния филм за Николай Гяуров миналото лято от БНТ записаха на диск изпълненията на хора в църквата в Каменица.
В източно-православната църква хоровото пеене е част от богослужението. Песнопенията докосват сърцата и душите на вярващите, превръщат богослужението в дълбоко емоционално изживяване, правят християнските празници по-празнични, доближават хората в храма до Бога. Затова когато църковният хор започва да пее в църквата “Света Троица”, той е посрещнат с голямо уважение и радост от богомолците.
А какво е накарало петимата певци да се включат в такъв хор, какви са техните мотиви на всеки празник да идват в църквата, смятат ли, че хората днес имат нужда от този вид музика? Ето какво споделиха хористите пред в. “Темпо”:
Иван Сергев: Тук се музицира в най-висша форма, прилага се до съвършенство музикалният изказ. Ние (макар че имам академично музикално образование) тук се научихме на съвършена динамика. Всички сме “нотисти” и често се налага да пеем на прима виста. В този състав не би могло да влезе човек, който не е на “ти” с нотите, трябва да солфежира твърде свободно, за да може да стане член на нашия колектив. Между нас няма атеисти, всеки по своему е вярващ, а някои дори тълкуват религията философски. Безспорно този хор е една находка за Велинград. Където и да сме пели, сме направили изненадващо впечатление. Дори висшият духовен клир бе изненадан, когато ни чу в Батак и ни изравни с хора на храма “Св. Александър Невски”.
Нина Томова: Идвам с огромно удоволствие да пея в църковния хор, защото отец Антон се отнася с голямо уважение към нас, а и самият той пее много хубаво. Когато човек пее за кауза - да стане нацията ни по-благородна и по-добра, си заслужава. Ние от деца пеем по ноти, но тук работата е много отговорна, защото всеки пее за себе си, усеща се и най-малката грешка, трябва да постигнем хармония на 4 гласа. Отношението на хората е много топло, случва се дори жени да ни целуват ръцете с благодарност за музиката.
Маргарита Шаламанова: Усещането да се пее в църква е друго! При съставянето на хора не можаха да намерят тенори и поканиха нас. Звученето е по-друго, когато се пее с преобладаващо мъжки гласове. Тук уважават всички труда ни - и отец Антон, и миряните. Колективът ни е сплотен, проф. Вълчанов е много точен, стриктен и внимателен и накара всички ни да се отнасяме така към работата си в църковния хор. Смятам, че хората имат нужда от тази музика. Човек изпитва други чувства, когато изпълнява църковни песни. Би трябвало така да е и за младите и това да ги привлича в църквата.
Никола Мирчев: Обичам тази музика още от времето, когато като ученик в Гоце Делчев живеех до църквата и там пееше хор. Много харесах тази музика и от една сцена във филма “Иван Кондарев”, когато героинята се моли и звучи църковен хор. Полифонията е една магия, която те прихваща и който я е харесал, това е завинаги. От всички други песнопения православните са най-силни и в тази област са писали музика големи класици като Чайковски. Хората ни приемат добре, въпреки че не сме достатъчно популяризирани.
Иван Пачев: Лично за мен участието в църковния хор е едно музикално усъвършенстване. Всичко се пее по ноти, с професионално отношение към музиката. На литургия се създава невероятна атмосфера, истинска наслада. С този стил музика се откъсвам от ежедневието. Работата ни с проф. Вълчанов ни дава много, той има много хъс за репетиции и дори в момента репетираме пиеса, която е правил Борис Христов. Работата в камерен хор и без съпровод е много отговорна, но носи духовно обогатяване.
Църковният хор “Света Троица” пее не само в храма в Каменица, канят го на празници в църквите в Ракитово, Дорково, Костандово. При желание участва и в сватбени церемонии с църковна музика, както това се прави в големите църкви в големите градове.
Правим всичко това с любов към църквата и към музиката, казва проф. Вълчанов. Той е убеден, че тяхната работа е един духовен ангажимент, стъпка към духовното усъвършенстване на българина, че е нужно още в началното училище да се въведе религиозно обучение.
Когато човек влезе в храма и чуе как шест гласа пресътворяват божествената хармония, се чувства по особен начин възроден и пречистен. И подвластен на музиката, си тръгва с добра помисъл и по-силна вяра. Затова нека църковният хор да пребъде - на многая лета!
Елена Баева
|