Поредният пример как нашенци успяват в чужбина е с адрес Нантъкет - малък 50-километров остров в територията на Масатчузетс, САЩ. Тамошният вестник “The Nantuket Independent” публикува преди месец на своята първа страница историята за успеха на велинградчанина Живко Калпазанов. Нашият съгражданин по образование е инженер-лесовъд, след дипломирането си работи в правителствената резиденция Лозенец, но заедно със съпругата си Анна (също велинградчанка, по баща Мечева) печелят Зелена карта и заминават за САЩ. Живко е първият българин, който постъпва на работа в американската фирма “G & M Landskaping”. Фирмата се занимава с озеленяване, което е много търсена услуга на острова, популярен като курорт за отдих и развлечения. До 90-те години на ХХ век тук почти няма чужденци-емигранти, след това идват много източноевропейци. Живко Калпазанов пристига на острова съвсем легално по линия на фирма, която организира работа за спечелили Зелена карта. Постепенно, с много упорита работа и знания, които стопороцентово доказват отличната му диплома от Висшия лесотехнически институт в София, велинградчанинът се издига до партньор в американската фирма.
И още един показателен факт: Живко е първият българин в “G & M”, а днес във фирмата болшинството работещи са българи. И мнозина от тях са наши съграждани - приятели и близки на Живко, които днес работят заедно с него, преподаватели от Горския техникум, дори емигранти, работили в други държави и намерили своето място в Нантъкет. Всяка година на остров Нантъкет пристигат студенти на ВЛУ-София (сред тях също има велинградчани) и работят тук. Това е възможно, след като фирмата, в която велинградчанинът е партньор, подписва договор с университета. През 2005 г. от “G & M” правят парично дарение от 1000 долара за ВЛУ, а тази година ще бъдат удостоени със статут на почетни членове на университета.
На страниците на американския вестник своята история разказва и Анна Калпазанова, която работи като асистент мениджър в търговски обект. Нейният шеф споделя колко много разчита на нея и с какъв авторитет и уважение са ползват българите в Нантъкет, защото са го заслужили с отличната си работа.
Живко и Ани се връщат всяка година във Велинград. Но... засега плановете им не включват окончателно завръщане в България, където икономическата обстановка все още не им изглежда достатъчно стабилна. А като се огледаме в състоянието на нашите зелени площи, паркове и градинки, как да не помечтаем и тук да приложи знанията и уменията си някой специалист-озеленител?! Кой знае, може би и това време ще дойде...
Елена Баева