Още по времето на кметуването на Владо Стоенчев, а и след това, са правени многократни опити за връщане на парка и ресторанта на община Велинград.
През 1999г. беше направен поредният опит за това. В почивната база на Министерския съвет на 25 и 26 февруари се проведе семинар за разясняване на Закона за концесиите от Правния отдел на МС. Семинарът беше финансиран от Фондацията на американските юристи. Лектори бяха двама изтъкнати американски специалисти по концесиите.
На Семинара показах документите на основание, на които парка и ресторанта трябва да са общинска собственост на Миглена Кунева – началник на Правния отдел на МС тогава. Тя каза да подготвим искане до Евгени Бакърджиев – зам.-министър председател и министър на строителството и регионалното развитие за деактуването им като държавна собственост. Искането беше направено, но до приключване на министерстването на Евгени Бакърджиев е стояло на бюрото му без движение.
След приключването на семинара Г. Аврамов предостави автомобил да разведа американските юристи из града. Заведох ги и на баните в Чепино, ски пистата и Клептуза. Юристите останаха захласнати от красотата на мястото. Попитах ги като специалисти по концесионирането каква начална тръжна цена биха дали. След разгорещен продължителен разговор казаха „10 000 000 (десет милиона) долара“. Спорът им бил за това дали концесията да обхваща баните, ски пистата и Клептуза“ или по отделно. В крайна сметка решили, че трябва и трите обекта да са в една концесия. Явно под въздействието на омайната красота, тишината, спокойствието и величието, което се излъчваше, не бяха отчели възможностите и особеностите на българския пазар. Казаха, че в САЩ няма место, което да е по-красиво от Клептуза.
Мрамор Полежански, откъс от статията „Клептуза“ – утопия, химера или „да се усвоят едни пари“?, „Темпо“, 15 януари 2019 г.