От 13 декември 2020 г. по инициатива на Гражданското сдружние „За теснолинейката“ се въвеждат в експлоатация две нови спирки по линията. Ден по-рано Иван Вълков, Кристиан Ваклинов и Христо Иванов монтираха табелите на трите спирки, които са изработени за сметка на сдружението. “Цели осем години бях непрекъснато по линията Сараньово - Якоруда. Там оставих едни от най-добрите години на моя живот.”

Спирка Стоян Митов увековечава паметта на човека, проектирал жп линията, точно 100 години след началото на това велико дело. Тя се намира между спирка Света Петка и най-високата гара на Балканите - Аврамово. Напролет сдружението ще организира кампания за ремонтни дейности по сградата и района.
Инженер Стоян Митов произхожда по майчина линия от възрожденския Каблешков род от Копривщица, м, а по бащина от известната самоковска фамилия Хаджимитови. Роден е през 1891 г. През 1910 г. излиза с чин подпоручик от Военното училище на Негово Величество, но по собствено желание напуска армията и заминава за Дрезден да следва строително инженерство. Участва в Балканската война като офицер в IV артилерийски полк, награден е с орден и се завръща в Германия, за да продължи следването. За втори път прекъсва образованието си с избухването на Първата световна война. За участие в бойните действия той отново е награден с орден за храброст и с други бойни отличия. През 1920 г. вече е дипломиран инженер. През 1926 г. от Главната Дирекция по постройка на железниците му е възложено да поручи и построи жп линията Сараньово - Лъджене - Чепино. Строежът на теснолинейния път е истински житейски и професионален подвиг, който не би бил възможен без дейното участие на инж. Митов. Той не само проектира, но и организира всеки етап от строителството на жп линията до гара Света Петка. “Цели осем години бях непрекъснато по линията Сараньово - Якоруда. Там оставих едни от най-добрите години на моя живот.”, споделя инж. Митов в писмо до свой братовчед. Делото му по създаването на жп линията е непреходно и с изключително значение за цялостното развитие на всички селища по трасето на Родопската теснолинейка.
Темпо

Снимките са от ГС „За теснолинейката“, а биографичните данни за Стоян Митов са публикувани в първия том от поредицата „Цепина“ на Исторически музей - Велинград и във вестник „Темпо“ през 2016 г.