Дойдох във Велинград преди 50 години. Приятно изненадан бях: градчето приличаше на швейцарско селище. Вероятно това се дължеше на предхождащата инициативност на шепа ентусиасти с възрожденско мислене и доброволно себеотрицание в името на града. Обединената общинска болница приемаше всякакви болни и качеството на медицинската помощ беше много често по-добро от това на областната болница. Имаше много спортни прояви, както и културни събития, осъществявани от надарени самодейци. Един пълноценен живот!

За съжаление, постепенно градските управници започнаха да забравят обещанията и задълженията си. В управлението се изредиха всички партии, но градът продължаваше да потъва. СПА столицата на Балканите се превърна в заспала столица! Къде са стадионите, къде са красивите паркове? Няма го лятното кино! По разораните улици бродят глутници кучета. В центъра на града се извисява 40-50-годишен паметник на безхаберието и забравената култура – така нареченият „Културен“ дом.
Болницата изнемогва и загуби тъй необходимото Вътрешно отделение с чудесния Кардиологичен реанимационен сектор. На негово място беше разкрито Ковид-отделение. Къде ще лекувате сърцата си, господа управници?! А какво ще правят бедните хорица, които нямат пари дори за пътни до големите градове?!
В момента болницата има най-голяма нужда от подкрепа. На третия етаж на Медицинския център беше почти готово бъдещото отделение за Ковид-болни. То щеше да спаси Вътрешното отделение с Кардио-реанимационния сектор. Необходими бяха само 370 000 лева. Държавата похарчи милиони левове за какво ли не, а сумата за новото отделение беше само капка в морето.
В същото време непочтени хора подеха злобна кампания срещу болницата, като използваха компрометиращи полуистини и откровени лъжи. Пасивността на градското ръководство беше учудваща! Господин Коев, бяхте обещали, че до края на мандата си ще стоите зад интересите на здравното заведение! Това бе причината много медици да гласуват за Вас!
Добре, че инициативната Софка Ключкова и нейното сдружение от свестни граждани „Да поработим за Велинград“ пое задължението да събира средства, да организира и завърши ремонта на Ковид-отделението. И отчасти сполучи! Много хора се отзоваха. Вместо благодарност за насърчение, тя получи подигравки и поругания. И заплати усилията с живота си! Шапки долу в нейна чест, господа!!!
Господин Кмете, обществеността няма да Ви прости! Вземете се в ръце- Вие и Вашите общински съветници! Дано Господ Ви вразуми! Направете пътека до „Дондуков“ 1, защото няма време! Пасивността и всяко забавяне ще имат висока цена – здравето и живота на много велинградчани!
С най-голямо разочарование, но и с надежда за спешно опомняне!
Д-р Емил Драгийски