Скъпи родственици, близки, приятели, колеги, Уважаеми съграждани,
Никога не съм мислила, че ще успея да напиша това, защото думите не ми стигат, думите са безсилни, за да ви кажа: Софка Ключкова си отиде!
Труден, черен ден - 24 ноември. На този ден гражданите на Велинград и региона загубиха Софка - големият радетел за доброто на града, общината и жителите им.

По-голяма част от живота си тя отдаде на предучилищното възпитание. Беше един от най-успешните директори не само в града, района, областта, а и в национален мащаб. Софка предоставяше както материалната база на детската градина, така и педагогическия си колектив, за да я превърне в школа за обмяна на добрия опит. Тя беше изключителен ръководител, съратник и колега, който с вещина и такт водеше и мотивираше всички нас. Голямата цел, която си беше поставила, бе израстване на здраво поколение със знания и достойнство.
За Софка може да се запише Човек с главно Ч и Голямо човешко сърце. Винаги се отнасяше със съпричастност и разбиране към проблемите на близки, познати и непознати. Трудно ми е да си помисля, че в града и региона ще се намери човек, който да не я познава или да не е чувал за Софка Ключкова.
Това е човекът, който до последния миг от живота си се бореше за благоденствието на нашия обичан роден Велинград. Във всичко, което правеше, личеше нейното голямо желание да се случват нещата. Действията й бяха подплатени с факти, документи, аргументи. Вярно е, че живеем в трудно време с много несигурност и борба за оцеляване. Въпреки това ние не трябва да забравяме какво значат думите честност и справедливост. За Софка тези думи бяха спътници в живота. Често пъти те й пречеха и получаваше несправедливи упреци, обиди и др., от които страдаше до болка. Но това само я амбицираше и отново, и отново действаше за доказване на истината. Просто няма да е честно, ако в този момент не кажем едно голямо „Благодаря“ за това, което стори нашата Софка:
С упорит труд ни върна емблемата на града - Клептуза. Нейна бе заслугата да се запази Белодробната болница, успя да събере подписи на граждани.
По нейна инициатива се проведе протест срещу волфрамовата мина.
Поставянето на Кръста на видно място в града, за което събра дарения.
Първа успя да активизира дарители за закупуване на първите предпазни костюми за Ковид.
Воюва за минералните води и бани, за паметниците в града. Последната й битка остана почти завръшена, но не успя да я види. Тази битка беше наистина трудна и изтощителна за нея. Може би пропускам много от това, което вършеше Софка, но то е толкова много, че може да се напише роман. През тази година получи и награда за активен гражданин от Програма „Достъп до информация“ - заслужено признание за всички нейни усилия.
Загубата на Софка е голяма за всички нас. Ще я помним дълго. Сбогом, мила!
Скъпи съграждани,
Започнатото от Софка е и наше дело - да бъдем честни, справедливи, изпълнявайки задълженията си към нашия прекрасен Велинград по подобаващ начин. Вярвам, че делото на Софка ще продължи! Всичко останало - да властваме, да трупаме богатства, да строим - и в най-добрия случай е притурка и декор.
С уважение и болка: Бонка Врабчева